Димитър Мишев (публицист): Разлика между версии

От 1890 година отново става учител — в Сливенската мъжка гимназия до 1894 и в Българското екзархийско училище в [[Цариград]] (1894). В Цариград е привлечен от екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф]] като секретар на Българската екзархия. На този пост Мишев остава до [[1901]] година. Пътуванията му като секретар на Екзархията из [[Македония (област)|Македония]] му позволяват да подготви фундаменталния си труд „Македония и нейното християнско население“, издаден през 1905 година в Париж под псевдонима Бранков (D.M.Brancoff. "[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]". Paris, 1905). Димитър Мишев е основен учредител на „[[Църковен вестник]]“ през 1900 година и негов пръв главен редактор до 1903 и после отново от 1907 до 1915 година.

 

[[Файл:Balgaria v Minaloto.jpg|ляво|мини|„България в миналото“]]

От 1908 до 1911 година Мишев е депутат в [[14 Обикновено народно събрание|14 ОНС]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Участва в списването на вестниците „[[Балкански сговор]]“ и „[[Църковен архив]]“ и списанията „[[Свободно мнение]]“, „[[Пролет (1924 - 1925)|Пролет]]“ и „[[Отец Паисий (списание)|Отец Паисий]]“.