Димитър Ризов: Разлика между версии

Ризов е роден 1860 година в [[Битоля]], [[Македония (област)|Македония]].<ref name="ЕПК2 203"/><ref name="Николов 144">{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last=Николов |first=Борис Й |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= Издателство „Звезди“ |location=София |isbn=954-9514-28-5 |pages=144 |url= |accessdate=}}</ref> Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в [[Пловдив]].<ref name="ЕПК2 203"/><ref name="Николов 144"/> В 1881 година отваря книжарница в Битоля, а в 1882 - 1883 година по-късно е [[Българска екзархия|екзархийски]] училищен инспектор на българските училища в Македония.<ref name="ЕПК2 203"/> В 1881 година издава на френски език първата „Етнография на Македония“.<ref name="InB" /> В 1883 година заедно с [[Насте Стоянов]] подпомага откриването на българската книжарница на [[Коне Самарджиев]] в Солун. Ризов редактира „Македонский календар - Св. Кирил и Методий", като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като [[Иван Вазов]], [[Петко Славейков]], [[Марин Дринов]], [[Трайко Китанчев]], [[Константин Мишайков]], [[Андрей Ляпчев]], [[Константин Величков]] и ги праща за отпечатване в Солун.<ref>{{cite book |title= Македония. История и политическа съдба, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1994 |publisher= Македонски научен институт |location=София |isbn= |pages=295 - 296 |url= |accessdate=}}</ref>

 

През 1884 година се установява в Княжеството и се включва в политическия живот като редактор на вестника на [[Либерална партия|Либералната партия]] „[[Търновска конституция (вестник)|Търновска конституция]]“.<ref name="ЕПК2 203"/> Ризов е част от вълната либерали емигранти в [[Източна Румелия|източнорумелийската]] столица [[Пловдив]], където активно участва в дейността на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] и в подготовката и извършването на [[Съединение на България|Съединението]] на областта с [[Княжество България]].<ref name="InB">{{cite book |title= История на България - Енциклопедия А-Я |last=Антонова |first=Ил., Маринкова В., Митев Пл., Антонов Ал |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= |location=София |isbn=954-18-0227-3 |pages=319-320 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="ЕПК2 203"/> От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.<ref name="InB"/> Ризов е редактор на вестниците „[[Самозащита (1885)|Самозащита]]“ (1885), [[Македонски глас (1885 - 1887)|„Македонский глас“]] (1885, 1887), [[Независимост (вестник)|„Независимост“]] (1886).<ref name="ЕПК2 203"/> Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886-87).<ref name="InB"/>

[[Файл:Zahari - Rizov - Golovin - Golovina.jpg|ляво|мини|[[Захари Стоянов]], Димитър Ризов, [[Александър Головин]] и [[Анастасия Головина]]]]

 

== Външни препратки ==

* [http://promacedonia.org/en/dr/index_de.html Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, Берлин 1917]