Димко Хаджииванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 3x А|А(Б) |
|||
Ред 9:
{{Депутат-България|у=1|1в=1}}
}}
[[
'''Димко Хаджииванов''' или '''Хаджи Димко''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] общественик и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38]
</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.</ref><ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.</ref>
==Биография==
Роден е около 1813 година в село [[Горно Броди]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в [[Сер
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и [[Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33-34.]</ref> По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.</ref> Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Подпомага [[Стефан Веркович]] в събирането на български фолклорни материали.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.</ref>
Отдава много сили и материални средства в борбата с [[гъркомани
През 1906 година серският учител [[Стефан Салгънджиев]], пише за него в спомените си:
|