Отваря главното меню

Промени

м
без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 3x А|А(Б)
{{Депутат-България|у=1|1в=1}}
}}
[[ФайлFile:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|дясно|мини|250п|Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, [[Яни Руселиев]], Стоян Г. Моллов, [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампи Златанов]], Бабаджанов, Димко Хаджииванов, [[Иван Войводов]], [[Александър Люцканов]], [[Константин Хаджикалчев]], [[Стефан Стамболов]], Георги Омчев, [[Васил Диамандиев]], [[Светослав Миларов]], Хр. Христов, [[Димитър Душанов]], Спас Кожухаров, Райчев]]
'''Димко Хаджииванов''' или '''Хаджи Димко''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] общественик и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38]
</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.</ref><ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.</ref>
 
==Биография==
Роден е около 1813 година в село [[Горно Броди]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в [[Сер|Серско]]ско, [[Мелник|Мелнишко]], [[Неврокоп|Неврокопско]]ско и [[Драма (Гърция)|Драмско]]. Активно участва в църковно-националните борби с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те и 70-те години.
 
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и [[Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33-34.]</ref> По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.</ref> Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Подпомага [[Стефан Веркович]] в събирането на български фолклорни материали.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.</ref>
 
Отдава много сили и материални средства в борбата с [[гъркомани|гъркоманите]]те в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "''Хаджи Димкова епоха''", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с [[Тодор Оланов]] е пратеник на Серско в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], за да изразят протеста на българското население срещу решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През 1879 година заедно с [[Дионисий Москов]] едва се спасява от заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на [[Света гора]], а оттам през [[Цариград]] се прехвърля в [[България]]. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в [[Дупница]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bk/bk_1.html Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25.]</ref> В края на живота му, правителството му отпуска годишна пенсия от 600 лева.<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.]</ref>
През 1906 година серският учител [[Стефан Салгънджиев]], пише за него в спомените си:
394 216

редакции