Разлика между версии на „Димо Хаджидимов“

м
без right/дясно в картинки (x3)
м
м (без right/дясно в картинки (x3))
 
{{Цитат|...Ще подеме, както и е подело вече, смело борбата за постижение на българския народ, каквито и колкото и да са те. То е прегърнало за сега и каузата на робите в неосвободената част на отечеството ни, което е един външен идеал за нашето Княжество. Македония!... нека го кажем в общи думи, въстанието в Македония, ще предизвика терор и кланета на жени, деца, старци, а понеже те ще са българи, сърби и др., но преимуществено българи, българското правителство, което и каквото да е то, ще се застъпи за тях и ако стане нужда ще скъса дипломатическите отношения — ще обяви война.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/06/dimo-hadzidimov-makedonskoto.html Димо Хаджидимов, „Македонското освободително дело“, Лом, 1900 г.]</ref>}}
[[ФайлFile:Hadzhidimov Kantardzhiev Kazepov and others1.jpg|дясно|мини|250п|[[Чудомир Кантарджиев]] (седнал в средата), Димо Хаджидимов (третия седнал) и други санданисти]]
[[ФайлFile:Dimo Hadzidimov Makedonskoto osvoboditelno delo.jpg|дясно|мини|200px|Корица на „Македонското освободително дело“ издадено в Лом през 1900 година.]]
Уволнен само след 5 месеца служба, и повторно заживява в Дупница при родителите си, а после и в [[София]]. Във връзка с честването на 25-годишнината от гибелта на Христо Ботев през 1901 година специално учреденият комитет в Дупница с представители от всички дружества се обръща към него да изнесе реч.
 
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] засилва социалистическата си и автономистката си дейност, но без особен успех. В края на [[1919]] година участва в създаването на [[Временно представителство на бившата ВМОРО]], редактира органа му „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“ и издава брошурата „[[Назад към автономията]]“, в която се казва:<ref>Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 72.</ref>
 
[[ФайлFile:Nazad kam avtonomiyata.jpg|дясно|мини|„[[Назад към автономията]]“ на Димо Хаджидимов]]
{{цитат|...Тази идея все пак си остана само идея българска, докато най-послѣ изчезна и като българска. Нито гърцитѣ, нито турцитѣ, нито друга нѣкоя националность въ Македония възприеха тоя лозунгъ. Нѣщо повече: обявиха се противъ него, противъ автономната идея... Защото автономната идея у българитѣ доби по-широкъ полетъ успоредно съ създаването на Вѫтрѣшната македонска революционна организация, която, българска по съставъ, се прояви като организация доволно рѣшителна и съ внушителна боева мощь и сила на съпротивление. Водителството на македонскитѣ гърци не можеше да се нареди подъ знамето на една такава организация, която въ никой случай не би станала орѫдие на елинизма като националенъ идеалъ... Въ лицето на България гръцкото кралство и агентитѣ му въ Македония виждаха единъ факторъ по-силенъ и съ по-високъ военен престижъ, а това налагаше едно отрицателно отношение къмъ вѫтрѣшното българско движение...<ref>{{cite book |title= Назадъ къмъ автономията. Декларация по разрѣшението на македонския въпросъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1919 |publisher= |location= |isbn= |pages=25 |url= http://www.strumski.com/books/Dimo_Hadjidimov_Nazad_kym_Avtonomiqta.pdf |accessdate=2015-08-24}}</ref>}}
 
394 317

редакции