Дионисий Попянчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 21:
Отец Дионисий се отнася с недоверие и неуважение към [[ВМОРО]] и в 1903 година отказва да плати наложения му данък от 10 лири. Затова [[Милан Матов]] организира отвличането му, което предизвиква скандал сред българската общност в града и в крайна сметка парите са платени.<ref>Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 7.</ref>
 
След [[Илинденско-Преображенското въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е осъден на 101 години затвор заедно с радожданката Дола Бамбалова. Амнистиран, той продължава да служи в Струга. Докато влиза в двора на църквата срещу него е извършен неуспешен атентат и той напуска Струга и заминава за България. Установява се в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. По-късно е игумен на [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]]. Умира в 1944 година в [[Курилски манастир|Курилския манастир]].<ref>[http://www.org.mk/struga-heritage/tekst.asp-lang=mac&tekst=363.htm Енциклопедија на културното наследство на Струга.]</ref>
 
Жене е за Елена Каневчева, сестра на [[Янка Каневчева]]. Баща е на учителя [[Димитър Попов (учител)|Димитър Попов]]. 19-годишният му син Александър Попдионисиев (1894 - 1980) е [[македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]] от 2 рота на 6 охридска дружина на 18 юни 1913 година.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 576.</ref>