'''Дитирамб''' ({{Lang-grc|διθύραμβος}}) – хвалебствена, тържествена песен, една от формите на старогръцката [[хор]]ова [[лирика]]. Най-старите дитирамби имали общонароден характер и според [[Херодот]] са възникнали в началото на 7 век пр.н.е. Те се пеели и танцували в съпровод на [[авлос]], през първите дни на [[пролет]]та в чест на бог [[Дионис]]ий (самата дума ''дитирамб'' е един от [[Епитет|епитетитеепитет]]ите на този бог). Текстовете на първите дитирамби били свързани с виното, лозарството, веселието или най-често с раждането на [[Дионис]]ий, като участниците се нареждали в кръг, костюмирани като сатири. Често в този ритуал пеещите и танцуващите извършвали различни [[Оргия|оргиастични]] движения, които довеждат до възникването на [[сюжет]]. [[Псевдоплутарх]] пише: „Когато се празнуват Дионисиевите празници, местните жители били облечени в еленови кожи и размахвали [[тирст]]и". Древните гърци вярвали, че Дионисий се превъплъщава в различни животни и главно в [[сърна]] или [[елен]], затова ритуалното се обличали в еленови кожи и пеели дитирамби. По този начин смятали, че се отъждествяват с почитания от тях бог. Отначало дитирамбът бил свързан с раждането на Дионисий, но по-късно и с различни митологични случки, свързани с него. В хора, изпълняващ дитирамба, участниците били 50 мъже, които били специално избирани по певческите им способности. Първият художествен дитирамб е създаден от легендарния коринтски поет Арион (7 век пр.н.е.). По това време се отделя от хора и един рецитатор, който изпълнява встъпителна песен преди самия дитирамб. По-късно (в средата на 6 век пр.н.е.) рецитаторът играе ролята на самия бог Дионисий. От развитието на диалогичната форма в дитирамба се заражда античната [[трагедия]] и сатиричната [[драма]], а по-късно – основата на [[комедия]]та.
