Дойран: Разлика между версии

{{цитат|половината град е „гръцки“ като политика, макар и никога да не се е говорила и дума гръцки в него.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_5_10.html Brailsford, H. „Macedonia: Its Races and Their Future“, Chapter V. The Bulgarian movement, Methuen & Co., London, 1906, р. 140.]</ref>}}

 

Според Кирил Хаджидинев около [[1910]]-[[1912]] година Дойран има 1&nbsp;600 – 1&nbsp;650 къщи, половината от които турски, 500 български православни, 150 гъркомански, 20 сърбомански, 60 цигански, 40 – 50 еврейски и 10 български протестантски. Градът има население от около 7&nbsp;500 – 8&nbsp;000 души, от които 3&nbsp;000 българи, 700 гъркомани, 50 – 60 сърбомани, 200 цигани, 100 евреи и останалите турци.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/hadzidinev-doiran.html Хаджидинев, Кирил. „Дойран. Разцветът и гибелта на един град“, С. 1960 г.]</ref> Сходни числа дава и [[Георги Трайчев]] в „Дойран и неговото езеро“:

 

 

===Дойран през Балканските войни===

[[Файл:Doiran-1913.jpg|мини|250п|Дойран след Междусъюзническата война]]

Дойран е освободен след 541 години османска власт през октомври [[1912]] година от части на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]], като местната чета на ВМОРО, начело с подпоручик [[Никола Лефтеров]] действа в тила на османските войски. В града е въведено българско управление с избрани от народа представители, а околията е включена административно към [[Кукуш]]ки окръг. В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Дойранска околия е назначен Ив. Тонков<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125</ref>. При избухването на Балканската война 56 души от Дойран са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 843.</ref>

===Дойранска епопея===

{{Основна|Дойранска епопея}}

{{сродни проекти начало}}

{{сродни проекти Уикиизточник|Песен за Дойранското сражение}}

 

* Третата легенда също е свързана с Дойрана:

''В град Полин имало една много хубава девойка, която се казвала Дойрана – висока, черноока, с кръшна снага. Дойрана със своите другарки всяка вечер отивала на чешмата, разположена в голямата равнина на изток от града. Една вечер когато Дойрана отишла за вода с другарките си на чешмата дошъл и нейната изгора, хубавият Лабин. Докато Дойрана и Лабин си говорили, другарките на Дойрана напълнили менчетата и гюмовете със студена вода и си тръгнали за дома. Дойрана и Лабин останали сами дълго време. Когато Дойрана видяла, че другарките и&#768; са си заминали и са я оставили сама, се ядосала много и набързо напълнила с вода своите менци и побързала да ги настигне, защото вече се било стъмнило и я било страх да си ходи сама. В бързането да настигне другарките си забравила чешмата отворена. Цяла нощ от чешмата текла вода и на другия ден полянци видели, че цялата долина е пълна с вода и вместо хубава поляна има езеро. Когато полянци разбрали, че Дойрана е забравила чешмата да тече цяла нощ, и че тя е виновникът за появата на езерото, го кръстили на нейното име Дойранско езеро, а града нарекли Дойран.''

 

==Личности==

{{Основна|[[Дойранчани]]}}