Поведение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 7x А|А(Б)
Ред 3:
Поведението може да бъде съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито, доброволно или принудително. При [[животните]], поведението се контролира от [[ендокринна система|ендокринната]] и [[нервна система|нервната системи]]. Сложността на поведенческите реакции на организма е свързана със сложността на нервната му система. Като цяло, организми с по-сложна система притежават по-голям [[капацитет]] за научаване на нови реакции и по тази начин да приспособяват поведението си според [[среда]]та. [[Растения]]та и [[Едноклетъчни животни|едноклетъчните]] също притежават способност за активно преместване следствие на действието на външни фактори. Нарича се [[таксис]]. Пример за такъв е отварянето и затварянето на цвета в различните части на денонощието.
 
Човешкото поведение (и това на други организми и механизми) може да бъде общо, необичайно, приемливо или неприемливо. Хората оценяват приемливостта на определен тип поведение въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин социален [[контрол]]. Заради многото значения на термина поведение е невъзможно да се даде характеристика, без да се поясни контекстът, в който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде [[Психология|психологиятапсихология]]та, която през времената е наричана [[наука]] или учение за поведението.
 
Съществуват четири категории човешко поведение, като някои от тях се застъпват, и биха могли да се считат за продължение на поведението на животните.
Ред 11:
Хранителното поведение е присъщо на всички животни и се характеризира с голямо разнообразие. То е неразривно свързано с различните видове активности, свързани с търсенето и запасяването с [[храна]] и [[Обмяна на веществата|обмяната на веществата]]. Поведението за търсене на храна се стимулира от възбудата свързана с отсъствието на храна.
* '''Търсещо и добиващо поведение'''
Този тип на поведение се характеризира с голямо разнообразие и зависи от особеностите и [[Екология|екологиятаекология]]та на вида. Обща за всички животни бива повишената чувствителност към хранителни дразнители. При [[ларва|ларвите]] на [[насекоми]]те например се проявява като вид положителен [[хемотаксис]] по отношение на химически дразнители.
 
Животните проявяват избирателност по отношение на храната. Тя може да се прояви като строга специализация като южноамериканската каня ''[[Rostrhamus sociabilis]]'' или като хранително предпочитание, при което животното ако има избор, предпочита определена храна. Екологията на вида определя и хранителните му предпочитания като например предпочитанията към определен хранителен обект съобразно повишената му концентрация в средата. Често обаче животните се стремят да поддържат разнообразие в хранителната си дажба.
 
Ловът представлява особен начин на набавяне на храна. Ловните стратегии зависят от характеристиките на жертвата и особеностите на [[Биология|биологиятабиология]]та на [[Хищник|хищникахищник]]а. Някои хищници като [[богомолки]]те например издебват плячката в засада, а други създават капани. Други хищници като [[калмари]]те улавят плячката след преследване. Ловът на бавноподвижна или скрита плячка изисква развити анализатори и специални приспособления за откриване и улавяне на жертвата.
 
Многочислената и неподвижна храна премахва необходимостта от преследването и пример за такава е растителната храна, която при паша се оползотворява от различни животни.
Ред 30:
От двата типа на размножаване – [[Полово размножаване|полово]] и [[Безполово размножаване|безполово]], първото се характеризира с изключително разнообразни форми на поведение, свързани с търсене на партньор, образуване на брачни двойки, опознаване на партньора, брачни ритуали и накрая [[копулация]]. Безполовото размножаване не се характеризира с подобни сложни адаптации, макар че размножаващите се по [[партеногенеза|партеногенетичен път]] организми понякога демонстрират сложно полово поведение.
 
Животните, които живеят в райони с ясно изразени промени в годишните сезони имат и изразен годишен цикъл на размножаване. При тях половото поведение е вътрешно регулирано от сезонните изменения. При това факторите на външната среда имат коригиращо въздействие. Например сред [[Риби|рибитериби]]те обитаващи водите на [[Умерен пояс|умерения пояс,]] размножаването се извършва в точно определен сезон от годината (пролет, лято или есен), докато при рибите живеещи в тропически води периодът на размножаването не е ясно изразен и дори може да се извършва целогодишно.
 
При [[бозайниците]] освен със сезонна изразеност размножаването е обвързано и с далеч по-кратък [[естрален цикъл]], определян от физиологическите процеси на организма. Тези фактори определят готовността за [[чифтосване]]. Под действието на половите [[хормон]]и животните стават чувствителни на полови сигнали – химически, звукови и визуални, започват да проявяват комплекси от действия, които са насочени към търсене на партньор.
Ред 54:
Съществуват три основни типа брачни отношения в природата – [[полигамия]], [[моногамия]] и [[полиандрия]]. [[Полигиния]]та представлява частен случай на полигамия, при който един самец опложда повече от една женска. Този тип се явява и един от най-разпространените типове брачни отношения. Репродуктивният успех на самците при тази форма на брачни отношения не е еднакъв. Той създава надеждни условия за полов отбор, благодарение на възникнали забележителни украшения по тялото, ритуални ухажвания и турнири, при които победителят печели правото да се чифтоса с женската.
 
Моногамията представлява тип на брачни отношения, при които се образуват повече или по-малко стабилни брачни връзки, при които и двамата партньори участват в отглеждането на потомството. Бива най-разпространената форма на брачни отношения при [[Птици|птицитептици]]те като дори сред тях нерядко моногамията се съчетава в рамките на вида с други форми на брачни отношения. Например, моногамните двойки на [[Сивогуша завирушка|сивогушата завирушка]] често развиват полиандрични, полигинични и полигинандрични групировки.
 
При размножаването животните изчерпват голямо количество енергия. Поради тази причина през размножителния период животните стават доста взискателни към факторите на околната среда. Освен изброените форми към репродуктивното поведение може да бъдат отнесени защитата на територията и грижите за потомството.
Ред 62:
 
==== При птиците ====
Първата фаза на родителско поведение при птиците се смята, че започва със снасянето на яйцата, следвано от мътенето им. В мътенето участват както женската, така и мъжкият, а например при речната чайка това става само от мъжкия или само от женския индивид. Повечето птици лежат върху яйцата като ги затоплят с помощта на телесната температура, а по-рядко и при някои [[големокраки кокошки]] например яйцата се снасят и затоплят в специални [[Инкубатор|инкубаториинкубатор]]и изградени на земята.
 
Необходимо условие за начало на мътенето е разпознаването на яйцата. Някои учени отделят разпознаването като отделна фаза на родителското поведение. Избирателноста към яйцата не е еднаква при различните видове. Някои птици например могат да мътят яйца, които дори видимо не наподобяват на яйцата характерни за вида. Други видове обаче отказват да мътят и яйца на собствения си вид.