Дончо Щипянчето: Разлика между версии

В затвора е подкрепян от [[Йордан Гавазов]] и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]], с които извършват покушението над [[Сърбомани|сърбоманинасърбомани]]на [[Мицко Кръстев]], заради което прекарва нови 3 месеца в „долапа“ с размери метър на метър на метър и 50. Помощ им оказва и [[Димитър Лимончев]], секретар на българското търговско агентство в Битоля, както и агентът [[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]]. Амнистиран е като българин заедно с други 9 затворници по повод на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] на 20 октомври стар стил 1897 година. Излиза от затвора три дни по-късно и се завръща в Щип. Търсен отново от властите, след няколко седмици се прехвърля през границата в [[Кюстендил]], последван след няколко месеца от цялото си семейство - съпругата, сина Панчо, втората жена на баща му, брат му и сестра му. Първородното му дете Софка умира, докато е в затвора. Десетина години живеят в къщата на баба [[Дона Ковачева]], базата на Гоце Делчев в Кюстендил, където се раждат и 4 от децата му - Крум, Цвета, Елена (1908-1986), Надежда (1906-1953). Продължава революционната си дейност и занаята на пренасяне на товари с коне. След смъртта на Даме Груев е последовател на [[Христо Матов]] и [[Тодор Александров]]. Активен e във ВМРО до началото на 1922 година, когато здравето му се влошава окончателно.

Андон Стоянов умира на 15 април 1931 година в Кюстендил. На неговото погребение последният му жив другар от първите дни на Организацията [[Тодор Станков|Тодор Станков]] поднася венец с надписа: „На [[Гай Муций Сцевола]]!“