Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии

[[Файл:Tano Nikolov cheta.jpg|мини|250п|Покръстителната четата на [[Тане Николов]] (в средата): пред войводата легнал е [[Мамин Колю]]. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а пред него е отец Стронгелов от [[Турян]], отляво на войводата (до момиченцето) е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх [[Стефан I (екзарх)|Стефан]]]]

 

 

Започнато в разгара на [[Балканската война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Макар че е проведено аналогично на [[Християнизация|покръстването]] в България от [[княз Борис I]] през [[864]] г. и като ответна възстановителна мярка на [[Ислямизиране на Родопите|насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите]] от османските турци през 16 и 17 век, мерките са определени като „принудителни“ от разследващата комисия на [[Карнегиева фондация за международен мир|Карнегиевата фондация за международен мир]].<ref>''Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни'' ([[Карнегиева анкета]]), в: ''Другите Балкански войни'', Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_1.html стр. 146] (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)</ref> Покръстени са общо около 200 000 души <ref name="Покръстването на българите мюсюлмани">Стоянова, Пламена - [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref>.