Пол Брока: Разлика между версии

Получава световна популярност с откриването на речедвигателния център в [[Човешки мозък|мозъка]]. Този център се намира в третата фронтална гънка на челния дял в лявото полукълбо на [[Мозъчна кора|мозъчната кора]]. Брока прави знаменитото си откритие, когато прави [[аутопсия]] на един пациент в известния приют за душевноболни мъже „Бисетр“ в [[Париж]]. Въпросният пациент страда от болестта, която в наши дни се нарича [[алалия]] от [[Логопедия|логопедичната]] гилдия. Специфичното в [[Патогенеза|патогенезатапатогенеза]]та на това заболяване е, че болният страдащ от него не може да говори, но въпреки това разбира всичко и се опитва да участва в процеса на комуникация чрез серия от нечленоразделни звуци, които чрез подходящата интонация и речева мелодика, представляват особена форма на езиков праксис. Пациентът остава в историята като ''„господин Тан“'' , тъй като това е единствената сричка, която можел да произнесе приживе. Резултатите от аутопсията, съчетани с наблюденията на участъковия лекар от района на [[Монпелие]] д-р [[Марк Дакс]], разкрива пред Брока строгата взаимовръзка, която съществува между коровите зони на мозъка и функционалната предназначеност на висшите психични функции. С това свое откритие Брока застава начело на движението за тесен ''локализационизъм'', което лансирало тезата, че висшите психични функции са локализирани в точно определени структури на мозъка.