Отваря главното меню

Промени

м
без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 11x А|А(Б)
'''Полиомиелитът''', наричан също '''детски паралич''', е остро [[вирус]]но [[инфекциозно заболяване]] при [[Човек|хората]], предавано при фекално-орален път<ref name=Harrison>{{cite book| author = Cohen JI| chapter = Chapter 175: Enteroviruses and Reoviruses| title = Harrison's Principles of Internal Medicine| editor = Kasper DL, Braunwald E, Fauci AS, ''et al.'' (eds.)| edition = 16th | publisher = McGraw-Hill Professional| year = 2004| pages = 1144| isbn = 0071402357 }}</ref>. Източници на заразата са болни хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]], вяли атрофични [[Парализа|парализи]], тежко протичане и висока [[смъртност]]. Причинява се от полиомиелитни [[вируси]] от род ''[[Enterovirus]]''. Засягат се предимно деца на възраст 1 до 5 години.
 
Въпреки че около 90% от случаите на инфектиране протичат асимптоматично, вирусът може да предизвика различни [[Симптом|симптомисимптом]]и при навлизането си в [[кръв]]та.<ref>{{cite book | author = Ryan KJ, Ray CG (eds.) | chapter = Enteroviruses | title = Sherris Medical Microbiology | edition = 4th | pages = 535 – 7 | publisher = McGraw Hill | year = 2004 | isbn = 0-8385-8529-9 }}</ref> При около 1% от случаите вирусът навлиза в [[централна нервна система|централната нервна система]], инфектирайки и разрушавайки главно двигателните [[Неврон|неврониневрон]]и, което води до мускулна слабост и остра парализа. В зависимост от засегнатите [[Нерв|нервинерв]]и, парализата може да бъде няколко вида. Най-чест е спиналният полиомиелит, характеризиращ се с несиметрична парализа, обикновено на [[крак]]ата. Булбарната форма води до отслабване на [[Мускули|мускулитемускули]]те, свързани с [[Черепномозъчни нерви|черепномозъчните нерви]]. Комбинацията от тези два вида се нарича булбо-спинална форма.<ref name = PinkBook>{{cite book | author = Atkinson W, Hamborsky J, McIntyre L, Wolfe S (eds.) | chapter = Poliomyelitis | title = Epidemiology and Prevention of Vaccine-Preventable Diseases (The Pink Book) | edition = 10th | pages = 101 – 14 | publisher = Public Health Foundation | location =Washington DC |year = 2007 | url = http://www.cdc.gov/vaccines/pubs/pinkbook/downloads/polio-508.pdf | format = PDF}}</ref>
 
До [[1954]] г., когато започва [[Ваксинация|имунизацията]] срещу това заболяване, полиомиелитът е бил широко разпространен. Проявявал се с големи [[Епидемия|епидемии]]. След въвеждането на живата полиомиелитна [[ваксина]] заболяемостта е понижена рязко. Днес се наблюдават единични спорадични случаи и много рядко епидемични избухвания. [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] обявява, че борбата с полиомиелита се намира в последния етап преди ликвидирането му. През [[1994]] г. [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]] е обявено за свободно от заболяването.
 
== Исторически сведения за заболяването ==
[[ФайлFile:Polio Egyptian Stele.jpg|дясно|мини|Древна египетска [[стела]] от [[Осемнадесета династия на Древен Египет|Осемнадесета династия]] изобразява жертва на полиомиелита]]
 
Детският паралич е познат отпреди повече от 3 500 години. [[Древен Египет|Древноегипетски]] изображения показват иначе изглеждащи здрави хора с изсъхнали [[Крак|крайници]] и деца да ходят с [[бастун]]и в ранна възраст.<ref name=Daniel>{{cite book |author=Daniel TM, Robbins FC (editors) |title=Polio |publisher=University of Rochester Press |location=Rochester, N.Y., USA |year=1997 |pages=5 – 22 |chapter= A history of poliomyelitis|isbn=1-878822-90-X }}</ref> [[Хипократ]] описва епидемия от заболявания с парализи и мускулна [[атрофия]]. Една от теориите за куцотата на император [[Клавдий]] е, че се дължи на прекарана форма на полиомиелит в ранна детска възраст.<ref>{{cite book |author=Shell M |title=Stutter |url= http://books.google.com/?id=F8_rW-DciEEC&dq=Claudius+polio |publisher=Harvard University Press |location=Cambridge |year= 2005|pages=187 – 188 |chapter= Hamlet's Pause|isbn=0-674-01937-7 }}</ref> Може би най-ранният регистриран случай на детски паралич е този на сър [[Уолтър Скот]]. Според него през [[1773]] г. в резултат на трудното израстване на няколко млечни [[Зъб|зъбазъб]]а развива [[Треска (медицина)|треска]], която го лишава от силата на десния му крак.<ref>{{cite book |author=Collier, William Douglas |title=A history of English literature, in a series of biographical sketches |url= http://books.google.com/?id=SfwdAAAAMAAJ&printsec=titlepage&dq=william+francis+collier#PPA400,M1 |publisher=J. Campbell |location=Toronto |year=1872 |page=400 |isbn=0-665-26955-2 }}</ref>
 
Първото научно наименование на заболяването е направено пред [[1789]] г. от английския лекар Майкъл Ъндъруд. Той описва полиомиелита като „слабост на долните крайници“.<ref name="Underwood_1789">{{cite book | last = Underwood | first = Michael | title = Debility of the lower extremities. ''In:'' A treatise on the diseases <nowiki>[sic]</nowiki> of children, with general directions for the management of infants from the birth (1789) | volume = 2 | publisher = Philadelphia: Printed by T. Dobson, no. 41, South Second-Street | year = 1793 | pages = 254 – 6 | series = Early American Imprints, 1st series, no. 26291 (filmed); Copyright 2002 by the American Antiquarian Society | url=http://catalog.mwa.org/cgi-bin/Pwebrecon.cgi?v1=1&ti=1,1&Search%5FArg=Underwood%2C%20Michael&Search%5FCode=OPAU&CNT=10&PID=23682&SEQ=20070223225426&SID=1 | format = fee required | accessdate = 2008-08-23 }}</ref> Първата добре описана епидемия от детски паралич е тази от [[1834]] г. преминала на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]]. През [[1840]] г. щутгартският ортопед Якоб Хайне отделя заболяването от други с наименованието детска спинална парализа, а [[Диагноза|диагнозатадиагноза]]та – ''poliomyelitis anterior acuta'' е въведена през [[1884]] г. от A. Kussmaul. На по-късен етап през [[1890]] г. [[Шведи|шведският]] [[педиатър]] Карл Оскар Медин изследва епидемиологичните закономерности на полиомиелита. Поради сериозните приноси в изследването на заболяването на двама от учените, полиомиелитът е наречен '''Болест на Хайне-Медин'''.<ref name="Pearce_2005">{{cite journal |author=Pearce J |title=Poliomyelitis (Heine-Medin disease) |journal=J Neurol Neurosurg Psychiatry |volume=76 |issue=1 |pages=128 |year=2005 |doi=10.1136/jnnp.2003.028548 | pmid=15608013 |pmc=1739337}}</ref>
 
През [[1908]] г. австрийският учен [[Карл Ландщайнер]] установява вирусната природа на причинителя.
 
Изолирани са три типа полиомиелитни вируси:
* Тип 1 – вирус Брунхилд. Наречен е на името на [[Маймуна|маймунатамаймуна]]та, от която е изолиран вирусът през [[1936]] г.
* Тип 2 – вирус Лансинг. Наречен е на град [[Лансинг]] в [[САЩ]], където е изолиран през [[1938]] г.
* Тип 3 – вирус Леон. Наречен е на детето Леон, от което е изолиран вирусът [[1937]] г. в [[Лос Анжелис]].
Входната врата на вируса на полиомиелита са [[лигавица|лигавиците]] на назофаринкса и [[тънко черво|тънкото черво]], където се осъществяват първоначалните им [[репликация|репликации]]. Инфекциозният процес може да приключи дотук безсимптомно или с леки катарални прояви т.нар. „Малка болест“. При около 99% от случаите на заразени хора заболяването протича като „малка болест“. Само при 1% се проявява с паралитична форма.
 
Вирусите с по-висока патогенност достигат до дълбоките шийни и мезентериални [[лимфен възел|лимфни възли]] и се размножават в тях. След като ги напуснат се наблюдава постъпването им в кръвния ток. [[Виремия]]та и съпътстващата [[интоксикация]] причиняват увреждания на вътрешни органи като [[сърце]], [[черен дроб]], [[панкреас]] и други, но най-силен е тропизмът на вируса към [[нервна система|нервната система]]. Вирусите се размножават най-добре в ганглиевите клетки на предните рога на [[Гръбначен мозък|гръбначния мозък]], [[Клетки|клеткитеклетки]]те на [[Продълговат мозък|продълговатия мозък]] и моста. По-рядко се поразяват мозъчните менинги и [[Малък мозък|малкия мозък]].
 
Настъпва нарушение на обмяната при синтеза на [[нуклеинови киселини]] и [[белтъчини]]. Това води до дистрофични и некротични изменения в ганглийните клетки и пълното загиване на [[неврон]]а. Едно от най-характерните поражения е асиметричното засягане на [[Мозък|мозъкамозък]]а. Това определя и асиметричните парализи. В местата на засягането има унищожаване на невроните и разрастването на глиа. Вирусът има и специфичен тропизъм в частите на мозъка – ядрата на [[Мозъчен ствол|мозъчния ствол]], ядрата в малкия мозък и предните рог на гръбначния мозък. Преодоляването на цереброспиналната бариера и поразяването на нервната система възниква едва при около 1% случаите. Във всички останали случаи обаче се развиват непаралитични форми на заболяването или се формира безсимптомно вирусоносителство<ref>Нисевич Н. И., Учайкин В. Ф. Инфекционные болезни у детей. – 1-е изд. – М.: Медицина, 1990. – С. 114 – 125. – 624 с. – (Учебная литература для студентов медицинских институтов). – 30 000 экз. – ISBN 5-225-01635-9</ref>.
 
== Клинични признаци ==
 
Непаралитичните форми протичат с признаците на т.нар. „Малка болест“ или с прояви на серозен [[Менингит|менингит.]]
* „Малката болест“ е най-честата форма и обхваща от 25 до 80% от случаите на полиомиелита. Проявява се в три [[Синдром|синдромасиндром]]а: токсикоинфекциозен – с температура, [[главоболие]] и отпадналост; катарален с признаци на [[ринит]], [[фарингит]], [[тонзилит]] и [[бронхит]]; диспептичен с болки в корема, гадене, [[повръщане]] и [[диария]]. Протичането е благоприятно и оздравяване настъпва след 3 до 7 дни.
 
* Серозен менингит. Проявява се на фона на малката болест с нарушено общо състояние и повишена температура. На 2 – 3 ден от началото се появяват менингеални симптоми. Протичането е благоприятно и бързо изчезват клиничните признаци.
 
== Профилактика ==
Профилактиката на полиомиелита се извършва чрез [[ваксина]] от атенюирани живи полиовируси, която се приема през устата. Нейните достойнства са, че тя е сравнително евтина, лесно се приема и създава имунитет в [[Черва|черватачерва]]та. Въпреки това в много редки случаи на около 1 случай на 750 000 ваксинирани, атенюираният вирус може да причини парализи. Характерно за живата ваксина е, че и неимунизирани деца могат да придобият имунитет вследствие на контакта с имунизирани, които отделят широко ваксинални вируси в околната среда посредством фекалиите.
 
== Вижте също ==
394 216

редакции