Полско въстание (1830 – 1831): Разлика между версии

 

'''Полското въстание от 1830 – 1831 година''' е конфликт между [[Руската империя]] и свързаното в персонална уния с нея [[Конгресна Полша|Полско кралство]]. Започнало като локален бунт срещу руския управител във [[Варшава]] на 29 ноември 1830, в началото на следващата година то прераства в пълномащабна война, след като Сеймът (полският парламент) обявява руския цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] за свален от полския престол. В началото на бойните действия въстаниците печелят редица успехи, но социалните и политически разногласия помежду им помагат на царската армия да спечели пълна победа през октомври 1831 година.<ref>{{cite book | last = Davies | first = Norman | year = 2005 | title = God's Playground. A History of Poland: Volume II: 1795 to the Present | location = Oxford | publisher = Oxford University Press | url = https://books.google.bg/books?id=9Tbed6iMNLEC&vq | pages = 234-238 | isbn = 9780199253401 | accessdate = 11.08.2016}}</ref><ref name="lerski-listopadowe">{{cite book | last = Lerski | first = Jerzy Jan | url = https://books.google.bg/books?id=QTUTqE2difgC&redir_esc=y | title = Historical Dictionary of Poland, 966-1945 | publisher = Greenwood Publishing Group | year = 1996 | isbn = 9780313260070 | pages = 392-393 | accessdate = 11.08.2016}}</ref>

== Причини и начало на въстанието ==

 

 

Ноемврийското въстание се дължи, от една страна, на стремежа на полските патриоти да възстановят независимата полска държава и, от друга, на стремежа на руския цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] да унищожи автономния статут на [[Подялби на Полша|руския дял на Полша]], установен от баща му [[Александър I (Русия)|Александър I]] след победата над [[Наполеон]] и [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]. Още в последните години на Александър I формалният главнокомандващ армията на [[Конгресна Полша|Кралство Полша]] и фактически разпоредител в него – царевият брат [[Константин Павлович]], отказва да се съобразява с конституцията. Заседанията на [[сейм]]а се отлагат многократно, а опозицията е задушавана чрез цензура, тайна полиция и затвор. След възцаряването на Николай нарушенията на конституцията зачестяват. Мнозинството от полските големци са конформистки настроени, но сред по-младите изникват тайни революционни организации.{{hrf|Lerski|1996|77}}

 

== Бойни действия до май 1831 ==

 

Не вярвайки в успеха в назряващия въоръжен конфликт, Хлопицки се мъчи да го предотврати чрез преговори с царя за конституционни гаранции и не предприема никакви мерки за отбрана. Вместо отговор Николай I струпва огромна армия на границата на Полското кралство при [[Бялисток]]. Когато става ясно, че царят няма намерения за никакви отстъпки, Хлопицки отстъпва властта на консервативно правителство начело с княз [[Адам Йежи Чарториски]]. На 25 януари 1831 година свиканият във Варшава парламент лишава Николай I от полската корона и обявява полския престол за вакантен. Това дава повод на руската армия да нахлуе в Кралството.{{hrf|Lerski|1996|392}}{{hrf|Davies|2005|234-235}}

== Разгром на въстанието ==

 

 

[[Битка при Остроленка|Поражението при Остроленка]] води до изостряне на политическите противоречия сред въстаниците, засилвайки пораженческите настроения и реакцията на националистите. Отказът на доминирания от консерваторите сейм да оземли военнослужещите и крепостните селяни засилва напрежението и стеснява социалната база на въстанието. Кризата ескалира с намесата на главнокомандващия генерал Скжинецки, който се опитва да установи ред, арестувайки част от политическите си противници във Варшава. След като отказва да му предостави исканите диктаторски правомощия, Сеймът го сваля от поста му. В този момент, на 15 август, във Варшава избухват масови безредици, по време на които са линчувани десетки затворници. Княз Чарториски сдава властта на военна диктатура начело с генерал [[Ян Круковецки]].