Дума: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 1:
{{към пояснение}}
[[ФайлFile:Word.PNG|дясно|мини|thumb|Дума на английски ''word'']]
 
'''Думата''' е основна структурна [[Лингвистика|езикова]] единица, която символизира и предава [[смисъл]]. Думата е съчетание от [[фонеми|звукове]] в човешката [[реч]], чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение. Тя се състои от [[фонеми]] и [[морфеми]]. Думите имат преки ([[Номинатив|номинативниноминатив]]ни или денотативни, обозначаващи предмета пряко) и преносни ([[Конотативно|конотативни]], обозначаващи отношението на субекта на говорене към предмета) значения; те могат да се отнасят до [[конкретно понятие|конкретни]] и/или [[абстрактно понятие|абстрактни]] [[понятие|понятия]].
 
Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват [[жаргон]]но или като [[Евфемизъм|евфемизми]].
Ред 30:
 
== Граматика ==
[[ФайлFile:Codex claromontanus latin.jpg|дясно|мини|thumb|Латински текст без различими думи]]
[[Файл:Grammatica slovenska.png|мини|Граматика, 1618 година]]
{{основна|Граматика}}
Ред 41:
Морфологията изучава правилата за образуване на думите и свързаните с тях граматически значения. Основното значение на думата е лексикалното, а граматическото е допълнително. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. В българския език думите се делят на десет отделни части на речта, като всяка има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите.
 
Тези десет части на речта, според това, дали при употребата в изречението претърпяват промяна, са изменяеми и неизменяеми. При изменяемите части на речта ([[Съществителни имена|съществителни]], [[Прилагателни имена|прилагателни]], [[Числително име|числителни]] [[Име|именаиме]]на, [[глаголи]] и [[Местоимение|местоимения]]) промяната на имената се нарича склонение, а при глаголите — [[спрежение]]. Останалите части на речта — неизменяемите ([[наречия]], [[Предлог|предлози]], [[Съюз (част на речта)|съюзи]], [[Частица|частици]] и [[Междуметие|междуметия]]), не могат нито да се скланят, нито да се спрягат. От неизменяемите части на речта само наречията имат самостоятелно значение, докато останалите имат служебни функции в рамките на словосъчетанието или изречението.
 
=== Синтаксис ===