Уикипедия

Популация: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 3x тире, 4 интервала (ползвайки Advisor); вътр. препратки
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 16x А|А(Б)
Ред 1:
'''Популацията''' е група [[Индивид|индивидииндивид]]и от един [[биологичен вид]], които населяват трайно част от [[ареал]]а на вида, имат сходни [[Екология|екологични]] изисквания, кръстосват се свободно помежду си и оставят плодовито поколение.
 
== Видове ==
Ред 13:
 
=== Полов състав ===
Такъв имат само видовете, които са разделнополови и част от някои [[растения]] (като [[Топола|тополататопола]]та). В зависимост от отношението между [[Мъжки пол|мъжките]] и [[Женски пол|женските]] индивиди в популацията, се делят на:
* [[Моногамия|моногамни]] – съотношението между мъжки и женски индивиди е 1:1;
* [[Полигамия|полигамни]] – женските са повече от мъжките;
Ред 20:
=== Възрастов състав ===
Възрастовата структура се дели на три: нарастваща, стабилна и намаляваща. Определя се от броя индивиди в трите възрастови групи: 
* [[Младост|млади]], които не участват в [[Размножаване|размножаванеторазмножаване]]то;
* [[Полова зрялост|полово зрели]], които участват в размножителния процес;
* [[Старост|стари]], които по различни причини не участват в размножаването.
Ред 30:
''Възрастовият състав'' се определя от броя на индивидите в различните възрастови групи. Те са три: млади, полови зрели и стари. Млади са индивидите, които още не участват в размножаването на популацията; полово зрели са индивидите, които участват в размножаването; стари са индивидите, които по различни причини не участват в размножителния процес. От количественото съотношение между индивидите от трите групи зависи стабилността и бъдещето на популацията. При растенията обикновено има още една група – латентна. Към нея се отнасят [[семена]], [[плодове]], [[спори]] и др. В популациите броят на полово зрелите индивиди е почти постоянен. Когато броят на младите е по-голям от броя на старите, популацията се нарича „нарастваща“. Когато броят на младите и старите е приблизително еднакъв, популацията се нарича „стабилна“, а когато броят на младите е по-малък от броя на старите, популацията се нарича „намаляваща“. Намаляващите популации имат малки шансове за оцеляване.
 
''Полов състав'' на популациите имат само видовете, които са разделнополови. Такива са повечето [[животни]] и много малък брой растения (топола и др.). В популациите на животинските видове, в зависимост от съотношението между мъжките и женските индивиди в групата на полово-зрелите, се различават моногамни, полигамни и полиандри видове. При моногамните видове съотношението между мъжките и женските индивиди е 1:1 – такива са [[Щъркели|щъркелитещъркели]]те, [[Лебеди|лебедителебеди]]те, [[Лъв|лъвоветелъв]]овете, [[Вълци|вълцитевълци]]те. При полигамните видове женските индивиди са повече от мъжките – повечето копитни. При полиандрите мъжките индивиди са повече от женските – [[пчели]], [[мравки]].
 
=== Пространствена ===
Ред 38:
* групово – среща се най-често и е резултат от различия в условията за живот в отделните части на територията.
 
Териториалната структура на растенията се формира поради засенчване на едни от други видове или при отделяне на алопатични вещества. При висшите животни териториалната структура се формира на основата на [[Инстинкти|инстинктитеинстинкти]]те, които са ръководещи. Това важи и за [[земноводни]] и [[безгръбначни]] с по-сложна [[нервна система]].
 
Членовете на популацията контактуват чрез система от различни сигнали или непосредствено, на границата на ареала. Опазването на територията става чрез [[Агресия (психология)|агресия]], ритуално поведение на заплаха, маркировки и други сигнали. Интересна е маркировката на [[Котки|коткитекотки]]те и [[Мечки|мечкитемечки]]те по края на територията – чрез драскотини по [[Дървета|дърветатадървета]]та. Друг тип маркировка се среща при [[Птици|птицитептици]]те – акустична и при други животни – чрез секрети от някои [[Жлеза|жлези]] – [[Феромон|феромониферомон]]и и телергони. На частта от територията, която е за общо ползване агресията е снижена.
 
Пространствената структура при животните се определя от 2 техни свойства: способността им да се движат и способността им да общуват помежду си. Начина, по който това става е различен при различните видове. При растения и прикрепени животни, те се осъществяват чрез [[Вятър|вятъравятър]]а и [[водата]]. При всички видове се среща общуване чрез [[Химично вещество|химични вещества]], а при висшите се развива [[Обоняние|обонятелна]] и [[Вкус (сетиво)|вкусова]] система. Използват се [[Мимика|мимики]], движения, звукова сигнализация, оптична сигнализация. При [[делфини]] и [[прилепи]] – [[ехолокация]], а при някои [[риби]] – електрическа сигнализация.
 
Пространствената структура се различава при различните видове, дори в рамките на един и същ вид, в зависимост от [[Сезон|сезонасезон]]а, възрастта и [[Пол|полапол]]а. При равномерното и случайното разпределение се избягва конкуренцията, а при груповото разпределение (характерно за животни) се подобрява защитата, повишава се жизнеспособността и по-успешно се намира храна.
 
=== Генетична ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Популация“.