Разлика между версии на „Държавна дума“

м
форматиране: 1x А|А(Б)
м (форматиране: 1x А|А(Б))
В нито една от Думите, избрани през 1993, 1995, 1999 г. е имало възможност една партия да образува множество, така че камарата затъва във фракционни препирни и не успява да наложи ред в работата на своите комитети. През по-голямата част от ерата на Елцин, анти-Елцин лагера е достатъчно силен, за да блокира правителствените, законодателни инициативи, а про-Елцин лагера страда от липса на институционални връзки с изпълнителната власт. По-малко от половината приети законопроекти са възникнали като правителствени предложения. Елцин налага вето на двадесет процента от всички законопроекти през 1996-1999 г. и в половината случаи ветото не е преодоляно. Руската общественост създава силно неблагоприятен образ на руската Дума. В същото време Елцин продължава да провежда политиката си с указ - пример са приватизационните търгове и [[Първа чеченска война|нахлуването в Чечня през 1994 г.]] Всяка година от периода 1995-2001 г. руската Дума предварително отказва да одобри федералния бюджет, така че правителството продължава чрез запор.
 
Настъпва влошаване в отношенията Дума - Президент, тъй като Елцин уволнява министър-предстедателя Виктор Черномирдин през март 1998 г. Въпреки, че назначаването на наследника на Черномирдин, [[Сергей Кириенко|Сергей Кириенко]], също е източник на деление, подкрепата от страна на новия министър-предстедател за строги фискални мерки, съчетани с влошаващата се икономическа ситуация се оказва, че съживяват левия алианс. По времето на този период ръководството на комунистическата партия поддържа конфронтационна позиция по отношение на изпълнителната власт.
 
[[1998 Russian financial crisis|Финансовият крах от Август 1998 г.]]Финансовият крах от Август 1998 г. е сериозен политически удар за Елцин и подкопава успеха на много от олигарсите, които до този момент са важен стълб на подкрепа за президента. В началото на кризата Елцин е принуден да уволни министър-предстедателя Сегей Кириенко и неохотно приема Евгений Примаков като негов заместник. Примаков, бивш главен шпионин и външен министър, е приемлив кандидат за Думата. Това е може би най-високата точка на парламентарно влияние на целия пост-съветски период. През пролетта на 1999 г. Съвета на федерацията отказва да приеме уволнението на главния прокурор [[Yury Skuratov|Юрий Скуратов]], който е разследвал Борис Березовски, водещ олигарх и поддръжник на Елцин. През Май 1999 г. Елцин нанася удар като уволнява Примаков, който продължава да води анти-Елцин коалиция от регионални шефове,[[Fatherland – All Russia|движението Отечество — Вся Россия]].
562 695

редакции