Никифор Сисанийски: Разлика между версии

'''Никифор''' е [[България|български]] [[духовник]], [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски митрополитепископ]] около 1746-1769 година.

В 1746 година наследява сисанийската катедра от предшественика си [[Зосим II|Зосим]]. В 1749 година подпомага издавенето на „Одос Математикис“ на [[Методиос Антракитис]] от Георгиос Константину Загориту. Никифор заедно с [[Евтимий Костурски]], [[Герман III Воденски|Герман Воденски]], [[Ананий II Струмишки]], [[Генадий Корчански]] и [[Григорий Сятистевс|Григорий Гревенски]] се оплакват пред Цариградската патриаршия от лошото състояние на Охридската архиепископия и успяват да постигнат закриването и&#768; в 1767 година,<ref name="Μακεδονικά 279">{{cite book |title= Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους) |last= ΣΑΡΑΝΤΗΣ |first= ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π |authorlink= |coauthors= |year= 1987-1988|publisher= „[[Македоника|Μακεδονικά]]“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών|location= |isbn= |pages= 279|url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_26/ekd_pemk_26_Sarantis.pdf |accessdate= 2014-08-28}}</ref> след което Сисанийската епископия е издигната в митрополия. В 1769 година Никифор подава остакваоставка като сисанийски митрополит и заминава за Цариград, където умира в 1770 година.<ref>[http://www.siatistanews.gr/Zugouris/009-C.pdf Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής Υπό Φιλίππου Αν. Ζυγούρη, Σιάτιστα, 2010, σ. 174 - 175. ISBN 978-960-93-1875-4]</ref><ref name="Снегаров.248-249">{{Снегаров-ИОА-2|248-249}}</ref>