Прадо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
Ред 48:
 
* През 1700 година, на испанския престол се възкачва династията на [[Бурбони]]те, които допринасят за допълване на колекцията с много творби на [[Франс Снайдерс]], Тениерс и други фламандски майстори.
[[ФайлFile:Snyders_Boarhunt.jpg|дясно|мини|350px|[[Франс Снайдерс]] 1579 – 1657 г. „Лов на глигани“]]
==== Период на кризи====
Следващият период на управление кралете [[Карл III]] и IV-ти е кризисен по отношение на попълване на колекцията, въпреки че поставят началото на изграждане на музей на естествените науки (прераснал в художествения музей Прадо).
Ред 151:
==== Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес ====
 
[[КартинкаFile:Francisco de Goya y Lucientes 017.jpg|right|thumb|280px|''„Слънчобранът“'', 1777 г. – проект за гоблен]]
* '''Гоблени'''
През 1774 г. художникът на краля, [[Антоан Рафаел Менгс]] кани Гоя да работи в двора като автор на проекти за гоблени. В 1776 г. с помощта на шурея си Франсиско Байеу, става художник към Кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Слънчобран“, „Поляната на Сан Исидоро“. С тях става известен. Но вместо превзетата замечтаност на митологията, по маниера на френските имитатори на Рубенс, той смело черпи сюжети от Испания – неща, идващи от собствените му преживявания. „От дистанцията на времето, бихме казали, че той е направил очевидния избор, но за своето поколение, в двор, доминиран от търговци на криворазбран класицизъм това е новаторство, което би хрумнало единствено на гений като Гоя. Но не само сюжетите му са дразнели завистливите му конкуренти, а и декоративните качества на проектите му, великолепното изобразяване на обем и силует в странно ориенталски дизайн..... Макар и рисувани с извънредна бързина, сериите проекти за гоблени илюстрират за първи път заразяващата виталност, която четката му придава на всичко…“ (Томас Крейвън).