Егаш Мониш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м инфо-кутия - име оригинал |
м форматиране: 3x А|А(Б) |
||
Ред 28:
==Биография==
===Ранни години===
Егаш Мониш е потомък от стар португалски аристократичен род. През 1891 г. постъпва в университета в [[Коимбра]]. През 1899 г. се дипломира като лекар с теза върху [[дифтерия]]та. Твърде млад получава първия пристъп на [[подагра]], която по-късно обезформя и инвалидизира ръцете му. Като студент се увлича от политиката, като има либерални убеждения и симпатизира на републиканците, борещи се за сваляне на [[монархията]]. За подкрепа на това антимонархическо движение пише [[
===Научна кариера===
След дипломирането си специализира 2 години неврология в [[Бордо]] и [[Париж]]. През 1902 г. постъпва на работа в Медицинския факултет на университета в Коимбра. През 1911 г. става професор в новосъздадената катедра по неврология в [[Лисабонски университет|университета в Лисабон]] и остава на този пост до пенсионирането си през 1945 г.
Поради липсващи обективни методи за изследване в неврологията на човешкия [[мозък]], през 1927 г. разработва и въвежда в клиничната практика мозъчната [[ангиография]], при която чрез съчетано използване на [[рентгенови лъчи]] и радиоактивни йодни препарати е възможно да се откроят контрастно мозъчните [[кръвоносни съдове]]. Прилагането на този метод донася на автора голяма известност, като и до днес е основно средство в [[
През 1935 г. присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на [[маймуни]], в резултат на което изчезва проявяваната от тях [[Агресия (психология)|агресивност]]. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психичноболни хора с изявена агресивност. До този момент прилаганите средства и методи имали временен ефект и практически това психическо състояние е опасно както за болните, така и за околните. През 1936 г. се извършва първата операция от професора по [[неврохирургия]] Алмейда Лима, наречена '''левкотомия''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''leukos'' – „бял“). Методът е наречен с такова име поради прекъсване на нервните влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името '''[[лоботомия]]'''. Този метод не лекува радикално болестта, но прави пациентите спокойни, което пък позволява да живеят в семейна среда. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Този метод получава най-широко разпространение след [[Втора световна война|Втората световна война]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 г. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага. Така е намерено и решение и са удовлетворени протестите на [[психолози]] и [[Психиатрия|психиатри]], че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в [[Психика (психология)|психиката]] и унищожаване на личността.
| |||