Едра шарка: Разлика между версии

'''Едрата шарка''' (позната още от [[Латински език|латински]]: ''Variola vera'' или '''Вариола''') е силно заразна вирусна болест, засягаща само хората. Причинява се от два вида [[вирус]]и, наречени ''Variola major'' и ''Variola minor''. Първият вид причинява по-смъртоносна форма със [[смъртност]] при 20 – 40% от инфектираните, докато вторият убива само 1% от жертвите си. Много от оцелелите [[Слепота|ослепяват]] частично или напълно поради [[възпаление]] на [[Роговица|роговицатароговица]]та, а по [[кожа]]та остават типични за шарката белези. Средно изчислено в периода на [[20 век]], вариолата причинява 300 – 500 милиона смъртни случая. Само през [[1967]] г. [[Световната здравна организация]] (СЗО) изчислява, че от 15 милиона души заразени от болестта 2 милиона умират същата година. Последните случаи на едра шарка са регистрирани през [[1977]] г., а през [[1980]] г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса в природата.

Вирусът, твърде устойчив във външната среда, се намира в мехурчетата, коричките, носо-гърлените секрети, [[Фекалии|фекалиитефекалии]]те, [[Облекло|облеклотооблекло]]то и пр. Заразяването става най-често чрез пръски, инфектирани крусти и т.н., или косвено – чрез заразени предмети, [[мухи]], [[домашни животни]]. Входна врата е най-често Валдайеровият пръстен (комплекс от [[сливици]], богати на имунокомпетентни клетки). Боледуват лица на всякаква възраст.

Прониквайки в кръвния поток, вирусът причинява бурна обща реакция, която трае около 3 дни, след което се фиксира в [[кожа]]та, [[лигавица|лигавиците]], [[ЦНС]] и други тъкани. По правило настъпва вторична бактериална инфекция на кожно-лигавичните поражения, а често и други вторични инфекции. [[Дехидратация]]та е честа и се дължи на [[Дисфагия|дисфагиятадисфагия]]та, обусловена от засягане на [[гърло]]то и на загубата на течност от кожните поражения, евентуално и на [[повръщане|повръщанията]]. В [[Серум|серумасерум]]а на повечето болни към 6-ия ден от заболяването се доказват [[антитела]] (те липсват дори и по-късно при фулминантната хеморагична форма, при която освен това и [[Виремия|виремиятавиремия]]та е масивна и има тежка тромбоцитопения). [[Имунитет (биология)|Имунитетът]] след прекарано заболяване е траен.

При неваксинирани [[Леталитет|леталитетътлеталитет]]ът се колебае между 20 и 50%. При ваксинираните вариолата протича леко, с много малка смъртност. Прогностично неблагоприятни са хеморагичните и конфлуиращите форми, късата [[инкубационен период|инкубация]], заболяванията при деца, възрастни, бременни жени, изтощени и лесно уязвими хора.

Вариолата е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. Първите писмени сведения за едрата шарка са известни от [[папирус]]ът Еберс ([[1550 г. пр.н.е.|1550 г. пр.н.е.]]). Най-ранните веществени доказателства за наличието на болестта е вероятно пустулозен обрив по тялото на [[Мумия|мумиятамумия]]та на египетския [[фараон]] [[Рамзес V]]<ref>{{cite web|last=Hopkins |first=Donald|title=Ramses V:Earliest known victim?|url=http://whqlibdoc.who.int/smallpox/WH_5_1980_p22.pdf|publisher=WHO|accessdate=6 July 2010}}</ref>. Първото описание на [[епидемия]] от вариола датира от [[1122 г. пр.н.е.|1122 г. пр.н.е.]] в [[Китай]].<ref name="Hopkins_2002">{{cite book |author = Hopkins DR|title = The Greatest Killer: Smallpox in history|publisher = University of Chicago Press|year = 2002|isbn = 0-226-35168-8}} Originally published as ''Princes and Peasants: Smallpox in History'' (1983), ISBN 0-226-35177-7</ref> Известна е и от литературни източници на древната индийска медицина (VI век пр.н.е.) и в съчиненията на древни гръцки и римски лекари и историци като [[Хипократ]], [[Херодот]], [[Тукидид]] и [[Гален]]. Най-малко седем божества на религии по света олицетворяват едрата шарка. Такива например са божеството [[Сопома]] от [[Йоруба митология|митологията на народа йоруба]]. В [[Индия]] богинята на шарката [[Шитела Деви]] е разпространена и почитана в храмовете на цялата страна.<ref>{{Cite book

Едрата шарка преминава в [[Япония]] от Китай през [[6 век]], а [[Епидемия|епидемиятаепидемия]]та от [[735|735&nbsp;]]-[[737|&nbsp;737]] г. убива една трета от населението на островната страна.<ref name=Hays/> Класическото описание на болестта е направено от персийския учен [[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази]]<ref>{{Cite journal|last=Harminder S. Dua, Ahmad Muneer Otri|first=Arun D. Singh|year=2008|title=Abu Bakr Razi|journal=British Journal of Ophthalmology|publisher=[[BMJ Group]]|volume=92|page=1324}}</ref>. В своята книга „''Едра шарка и морбили''“ (''Kitab fi al-jadari wa-al-hasbah'') Ал-Рази успява да отдели клиничните признаци на две сходни заболявания – едра шарка и [[морбили]] Заразната природа на едрата шарка е подчертана в трудовете на [[Авицена]]. Няма сигурни доказателства как и кога едрата шарка е навлязла в [[Европа]]. Предполага се, че това е ставало периодично с [[Миграция на населението|миграция на население]] и военни походи на континента от [[Северна Африка]] и [[Азия]]. Въпреки това обаче заболяването не остава стационарно. Едва през [[16 век]] то трайно се настанява на континента.<ref name= Fenner1>{{cite book |author=Fenner, Frank |title=Smallpox and Its Eradication (History of International Public Health, No. 6) |publisher=World Health Organization |location=Geneva |url= http://whqlibdoc.who.int/smallpox/9241561106.pdf |year=1988 |isbn=92-4-156110-6 |format=PDF}}</ref> Смята се, че това става благодарение на войските участвали при [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]].

До средата на [[18 век]] едрата шарка е сред най-разпространените инфекциозни болести, ендемична навсякъде по света с изключение на Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18 век вариолата убива около 400&nbsp;000 европейци годишно (включително и пет действащи монарси),<ref name="Hays">J. N. Hays (2005). "''[http://books.google.com/books?id=GyE8Qt-kS1kC&pg=PA151&dq=&lr=&hl=en&cd=23#v=onepage&q=false Epidemics and pandemics: their impacts on human history]''". ABC-CLIO. p.151. ISBN 1851096582</ref> и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението.<ref name=Behbehani_1983>{{cite journal |author=Behbehani AM |title=The smallpox story: life and death of an old disease |journal=Microbiol Rev |volume=47 |issue=4 |pages=455 – 509 |date=1 December 1983|pmid=6319980 |pmc=281588 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=6319980 }}</ref><ref>"[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?rid=vacc.chapter.3 Smallpox and Vaccinia]". ''National Center for Biotechnology Information.''</ref> От всички заразени, около 20 – 60% и дори над 80% от заразените деца загиват от болестта.<ref>{{cite journal |author=Riedel S |title=Edward Jenner and the history of smallpox and vaccination |pmc=1200696 |journal=Proc (Bayl Univ Med Cent) |volume=18 |issue=1 |pages=21 – 5 |year=2005 |pmid=16200144 }}</ref> Широкото използване на вариолацията в някои страни като [[Великобритания]], нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен ограничават и смекчават последиците от едра шарка през това столетие, но реално ограничаване на заболяването настъпва едва в края на [[19 век]] след въвеждането на [[Ваксинация|ваксинациятаваксинация]]та. През [[20 век]] едрата шарка поразява фатално около 300&nbsp;-&nbsp;500 млн. души.<ref>{{cite book |author=Koplow, David A. |title=Smallpox: the fight to eradicate a global scourge |url=http://books.google.com/books/ucpress?vid=ISBN9780520242203|publisher=University of California Press |location=Berkeley |year=2003 |isbn=0-520-24220-3 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://ucdavismagazine.ucdavis.edu/issues/su06/feature_1b.html |title=UC Davis Magazine, Summer 2006: Epidemics on the Horizon |accessdate=2008-01-03 }}</ref><ref>[http://www.sciencedaily.com/releases/2008/01/080131122956.htm How Poxviruses Such As Smallpox Evade The Immune System], ScienceDaily, February 1, 2008</ref> За [[1967]] г., СЗО оценява, че 15 милиона хора са заразени с болестта и два милиона умират от нея.<ref name=WHO_Factsheet>{{cite web | title=Smallpox | work=WHO Factsheet | url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/smallpox/en/ | accessdate=2007-09-22}}</ref>

От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни по света като особено внимание се обръща на страните от Африка и Азия. Кампанията е със срок от 10 години като в резултат на нея последният случай на заразен по естествен път човек от [[Щам|щамащам]]а на едрата шарка ''Variola minor'' е диагностициран на [[26 октомври]] 1977 г. при Ali Maow Maalin, готвач в болница в [[Сомалия]].<ref name= PinkBook/> Две години преди това е регистриран и последния случай на заразен по естествен път човек от щама на едрата шарка ''Variola major''. Това се случва през месец октомври [[1975]] г. на двегодишното момиче Rahima Banu от [[Бангладеш]]<ref name=PrestonNY>{{cite news |first=Richard |last=Preston |authorlink=Richard Preston |title=A reporter at large: Demon in the Freezer |url=http://cryptome.org/smallpox-wmd.htm |work=The New Yorker |date=12 July 1999 |accessdate=2008-01-03 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20011011003352/http://cryptome.org/smallpox-wmd.htm|archivedate=2001-10-11}}</ref>.

Вирусът на едрата шарка вероятно е произлязъл в Африка от този причиняващ шаркоподобно заболяване при [[Гризачи|гризачитегризачи]]те преди 16&nbsp;000 до 68&nbsp;000 години.<ref name=Li/> Вероятно щамът ''Variola major'', причиняващ по-тежката форма на вариолата се появява в Азия преди 400 до 1600 години. Другият щам ''Alastrim'', разпространен в [[Западна Африка]] и Северна и Южна Америка се смята, че е произлязъл преди 1400&nbsp;-&nbsp;6300 години. Преди около 800 години от този щам произлизат два варианта.<ref name=Li/>