Производство на компютри в България: Разлика между версии

От 1967 до 1971 г. се произвежда ЗИТ-151 – [[Мейнфрейм компютър|мейнфрейм компютър]] по лиценз от Facom 230 – 30 на [[Фуджицу|Fujitsu]]. Изпълнен е с полупроводникови електронни елементи, голяма част от които български.

Копират се не само устройства, но и програмни продукти, като съвместимостта им с прототипа е задължителна. Програмните продукти най-често са ''copyright'' защитени. Под тази защита попадат уравнения, алгоритми, програми. [[Програмист]]ите изучават софтуера и извършват [[обратно инженерство]] – от машинния код получават инструкции на [[асемблерен език|Асемблер]] и достигат до [[Сорссорс код|сорс кода]]а<ref name="Банчева">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://e-vestnik.bg/5713| заглавие=Как в България правеха мощни компютри – истории от света на диска |достъп_дата = 23.10.2015|фамилно_име=Банчева |първо_име=Светослава |дата= 5 март 2009|издател= e-vestnik}}</ref>. Тъй като този процес е изключително бавен (известен в средите на българските компютърни инженери като „великият байтизъм“), софтуерът на компютрите, произведени в България, е оригиналния софтуер със сменени съобщения на кирилица. По принцип, за да се избегне обвинение в нарушение, трябва програмата да се различава най-малко на 10% от оригиналния код. Това обаче е рисковано за съвместимостта с прототипа в бъдеще. Затова през 1984 г. Compaq използва метода ''clean room design'', който се състои в създаването на нов, съвместим като функции софтуер, за да дефинира принципа на съвместимост без копиране.