Ендоплазмен ретикулум: Разлика между версии

Грануларният ендоплазмен ретикулум представлява мрежовиден [[комплекс]] плоски сакове, свързани с разклоняващи се [[Тубул|тубулитубул]]и, изградени от мембрани с дебелина 7 – 8 nm и [[рибозома|рибозоми]], които са прикрепени по външната им повърхност посредством голямата си субединица. Гранулираният ретикулум е място на синтез на мембранните протеини на повечето клетъчни органели, включително и на самия ретикулум. Той продуцира всички протеини, които ще бъдат секретирани от клетката. В него се извършва началното гликолизиране на гликопротеините, синтезът на фосфолипидите, извършва се асамблирането на многоверижните протеини, както и някои модификации на новообразуваните протеини. Гликолизирането на протеините се осъществява от [[ензим]]и – гликозидази, които добавят към тях 14 [[Хексоза|хексози]]: 2 [[молекули]] N-ацетил-[[глюкозамин]], 9 [[Маноза|манози]] и 3 [[Глюкоза|глюкозни]] молекули. В мембраните на гранулираният ретикулум има два интегрални протеина – рибофорини I и II, които са прикрепващи места за голямата субединица на рибозомите.

Гладкият ендоплазмен ретикулум се състои от голям брой каналчета и мехурчета, ограничени от мембрани с дебелина 6 – 7 nm, като по повърхността им няма рибозоми. Цистерните на този ретикулум имат повече [[микротубула|тубуларен строеж]], като тези тубули често се свързват помежду си. Този вид ендоплазмен ретикулум е по-добре развит в клетки, които синтезират липиди и стероидни хормони, като клетките на кората на [[надбъбречни жлези|надбъбречните жлези]] (''glandulae suprarenales''), интерстициалните клетки на [[Яйчник|яйчникаяйчник]]а и [[Тестис|тестисатестис]]а, хепатоцити и др. Друг пример за добре развит гладък ретикулум са чернодробните клетки (хепатоцитите). Ензимите, които синтезират липидната част на липопротеините са локализирани в този ретикулум. В него се намират ензими (цитохром P450 ензимите), които неутрализират и детоксифицират някои [[хормон]]и, редица лекарства и токсични вещества, като [[алкохол]] и [[инсектициди]].

При [[Болест на фон Гирке|болестта на фон Гирке]] съществува генетичен дефект на локализираната в едноплазмения ретикулум глюкозо-6-фосфатаза – това води до натрупване на гликоген в клетките на [[черния дроб]] и [[Бъбреци|бъбрецитебъбреци]]те – това води до увеличаване размера на тези органи и тяхното увреждане.