Разлика между версии на „Епистоларна литература“

м
форматиране: 4x А|А(Б)
м (форматиране: 4x А|А(Б))
 
== История ==
Писмото е възникнало като тип комуникация още през късната елинска древност, а в епохата на късния елинизъм вече е била осъзната и неговата естетическа перспективност. За първообраз на епистоларния роман може да се смята ''[[„Героини”]]'' на [[Овидий]] - съдържа писма на прочути митологически жени – персонажи от древността, отправени към техните неверни любовници. Жанрът запазва своя авторитет и през [[Средновековие|Средновековието]]то, [[Ренесанс|Ренесанса]]а и [[Барок|Барока]]а като се разпространява и в [[Италия]], [[Франция]], [[Англия]], [[Германия]], [[Полша]], [[Русия]]. През ХIХ век той намира своите големи имена и в българската литература, става част от духовния климат на [[Българско възраждане|Българското възраждане]], участва в жанровото изграждане на една нова национална литература. Жанровата идентичност на писмото винаги е била поставяна под въпрос. То обичайно е оставяно извън системата на литературните жанрове. Различните аспекти на писмото и разнообразните му употреби затрудняват неговото определяне с обичайните категории на литературната поетика.
 
Писмото като комуникативен жанр е свързано с уникалността му като тип изказ. То дръзва да изрече премълчаното иначе. Актът на писане е израз на осъзнатата самоценност на аз-а, от една страна, и начин на отреагиране на непосредствено ставащото. Огромната част от повествователната му енергия се крие във факта на самото написване. Писмото се доближава до дневника, чрез яркото изразяване на аз-а. Въпреки това актът на себеразкриване не е достатъчно самостоятелен, уединението е привидно. Писмото носи пречупения ъгъл на виждане на своя адресат и е заместител на устното слово и на действието като устното изразяване, което има за опора мимиките, жестовете и цялостното поведение.
Писмото играе голяма роля във време на преосмисляне на самото понятие за литература (Европейският ХVIII век). То е активен елемент в жанровия обмен на епохата. Именно в тези условия от изключителен интерес за литературната еволюция е ролята му за утвърждаването на жанра на романа, който може да съществува като: доминация на романа над писмото (писмото като цитат) или на доминация на писмото (роман в писма).
 
Определящи за развитието на епистоларния жанр през епохата на [[Просвещение|Просвещението]]то е интересът към интимното, потайното и вкусът към детайла. Епистоларният жанр достига своя връх през ХVIII век, когато се променят ценностите, които го подхранват и най-вече смисълът в човешките връзки. Над разкриването на личността, надделяват самовглъбяването, романтическият нарцисизъм и несподелимата интимност.
 
== Епистоларен роман ==
562 695

редакции