Уикипедия

Ресен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 6x тире-числа, 5x тире, 3x кавички, 2 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 27:
В 15 век в ''Ресна'' са отбелязани поименно 120 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] минава през града и в 1848 година описва Ресен в книгата си „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ така:
 
{{цитат|''Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на [[Свети Георги (Ресен)|Свети Георги]] и гръцко училище.''<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2234 Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.]</ref>}}
 
Основен поминък на населението е овощарството, градинарството и грънчарския занаят. Прочути са ресенските круши и ябълки, както и изящните глинени съдове. Търговията е сравнително слабозастъпена. През ХІХ и началото на ХХ в. част от християнското население се увлича по печалбарството<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. София, 1925, с. 22.]</ref>.
Ред 34:
{{цитат|До сега никогашъ отъ нашиотъ гратъ не са йе писало кореспонденция, сега за първо зафащаме за да явиме и отъ нашиотъ малки гратъ, за да ви известиме малку неша, които са случиле сега за малу време. Нашиотъ гратъ йе сосем отъ българи населенъ, така и околните села, но само со име бугари, а не со деломъ. Но сега и тука се собудифме и зафащаме за да бараме татковниотъ язикъ, и за чуденье йе, оти изведношъ се запалиа на сичките сърцата, за да сакаатъ матерниотъ язикъ, но не можитъ да са изполнитъ желанието во градотъ ни, като имаме най-първо препятствието отъ владиката Мелетия, фторо и отъ неколку негови привърженици или негови лижепаничковци..., на които за сега замолчаваме имената да ви кажиме, като са надевами, чи и тий са българи и во еденъ денъ белки и тий ке дойдатъ на родотъ, що требитъ като българи.<ref>Йорданът Иванов. Българите в Македония. София, 1917 г., стр. 318.</ref>}}
 
[[Александър Синве]] ("„[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/29|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители [[мюсюлмани]], 1 600 [[българи]] и 160 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86- – 87.</ref>
[[Файл:Resne - Niyazi Bey Sarayi (Panorama).jpg|ляво|мини|250п|[[Ресенски сарай|Сараят на Ниязи бей]]]]
В Ресен още преди Руско-турската война е образувана [[Ресенска българска община|българска община]]. В 1866 - – 1867 година е отворено българско училище с учител [[Лазар Попянев]] от Велес, поддържан частно от ресенци. След него учители са [[Георги Бояджиев (учител)|Георги Бояджиев]] също от Велес и [[Захарий Чинтулов]] от Сливен.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.</ref>
 
След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 [[арумъни|влашки]], [[гъркомани|гърчеещи се]], които чрез местната власт държат църквата и училищата.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref> През юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх [[Йосиф I]] и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да и&#768; се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 357.</ref> През 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове Наум Димитров, [[Иван Стрезов]], Таско Чокалев, [[Андрей Татарчев]], Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и [[Трайче Дорев]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref>
[[Файл:Resne 01.JPG|дясно|мини|250п|Центърът на Ресен]]
Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Ресен има около 4450 жители, както следва: 2400 [[българи]] християни, 800 [[помаци|българи мохамедани]], 570 [[власи]], 350 [[цигани]], 300 [[албанци]], 30 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 168- – 169.]</ref> По-голямата част от християнските му жители в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - – според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Ресен се състои от 2096 българи екзархисти, 1296 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 300 [[власи]] и 696 [[албанци]]. В града има по едно средно и едно основно българско училище, както и едно основно румънско.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 168- – 169.</ref>
 
По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в Ресен са убити Халчо Наумов, Ставре Нанчов, Ташко Ставрев, Никола Ляпчев и Вангел Евтимов, унищожено е цялото имущество на Андрей Милошев. От Ресен във въстанието участват 50 души, от които загиват Вангел Ставрев и Нанчо Златарев<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14</ref>.
Ред 50:
=== В Сърбия и Югославия ===
[[Файл:Baptism of Boris Cyril & Methodius Resen.jpg|дясно|мини|250п|Кръщение на Свети цар [[Борис I]] от църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Ресен.]]
В 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] в Ресен влизат сръбски части. Българските училища в града и селата са закрити, а всички по-видни българи в града и селата - – учители, свещеници, бивши дейци на ВМОРО, са подложени на жестоки преследвания - – убийства, побоища и обири, от официалните власти и от парамилитарните формирования на [[Черна ръка]], начело с [[Василие Търбич]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.</ref>
 
Според преброяването от 2002 година Ресен има 16 559 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Ред 92:
* [http://www.resen.gov.mk/ Официален сайт на Община Ресен]
* [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_3.html Описание на Преспа и Ресен от Васил Кънчов] („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, 1890)
* Παπαστάθης, Χ., "Οι„Οι Έλληνες της Ρέσνης κατά τας αρχάς του 20ου αιώνα. Συμβολή στην δημογραφική και οικονομική δομή της πελαγονικής κωμόπολης"κωμόπολης“, Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1974.
 
== Бележки ==
<references/>
 
 
{{Община Ресен}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ресен“.