Размножаване: Разлика между версии

'''Размножаването''' е [[биология|биологичен]] процес, чрез който [[организъм|организмите]] се [[Възпроизвеждане|възпроизвеждат]], създавайки нови [[Индивид|индивидииндивид]]и. То е основна отличителна черта на всички познати живи организми – всеки индивид е резултат на размножаване на предшественик. Материалистичното схващане за произхода и разнообразието на [[Жива природа|живата природа]] се основава на [[еволюция|еволюционното учение]]. Според него съвременните организми са възникнали постепенно в продължение на милиони години и са във взаимодействие с [[околната среда]]. Важна роля в този процес играе размножаването, което е основно свойство, характерна особеност на живите организми, чрез което се постига непрекъснатостта на [[Живот|животаживот]]а. Животът на [[Земята]] продължава да съществува благодарение на свойството на организмите да се размножават. Дори и най-нисшите форми на живот – [[Вируси|вируситевируси]]те, които не притежават нито едно от другите свойства на живите организми, са способни да се възпроизвеждат. Процесите на размножаването при различните организми е изключително разнообразен. Най-общата класификация се основава на [[безполово размножаване|безполово]] и [[полово размножаване]].

При безполовото размножаване даден индивид може да създаде потомство без участието на друг индивид от същия вид. В този случай генетичните изменения в отделните поколения настъпват само вследствие на [[Мутация|мутации]], което прави индивидите много сходни един на друг, а [[Популация|популациятапопулация]]та на вида – уязвима за промени в средата. При половото размножаване се комбинира генетичен материал от двамата родители и потомството е по-разнородно, а популацията става по-адаптивна. Освен това половото размножаване обикновено е свързано с възникването на етап от жизнения цикъл ([[семе]]на, [[Спора|спори]], [[Яйце|яйца]] и други), през който организмите са по-устойчиви към външни въздействия.

Безполовото размножаване е биологичният процес, чрез който един организъм създава генетично подобно или еднакво/идентично на себе си копие без принос на генетичният материал от друг индивид. Бактериите се делят безполово чрез двоично разцепване; вирусите вземат под контрол клетки на домакин, за да създават повече вируси; [[Хидри|хидритехидри]]те ([[безгръбначни]] от рода на Хидроидеа) са способни да се размножат чрез [[пъпкуване]]. Тези организми нямат различни полове и те са способни на „разделяне“ на два или повече индивиди. Безполовите видове на някои, като хидра и [[Медуза (животно)|медуза]], също могат да се размножат сексуално. Например, повечето растения са способни на растителна репродукция без семена или спори, но могат и добре да се размножават полово. Подобно на това, бактериите могат да разменят генетична информация чрез [[Конюгация|конюгация ]]— сливане на клетки. Другите начини на безполовото размножаване включват образуване на [[Фрагментация (размножаване)|фрагментация]] и спори, което включва само [[Митоза|митозатамитоза]]та.

[[Митоза]] и [[Мейоза|мейозатамейоза]]та са вътрешна, интегрална част от клетъчно делене. Митозата се случва в телесни клетки, докато мейоза се случва в [[Гамета|гаметите]].

# [[Интерфаза]] (подготвителна) – удвояване на [[Хроматин|хроматинахроматин]]а и подготвяне на клетката за делене.

Най-важните явления, които се извършват с майчината клетка през профазата са две – превръщането на интерфазните хромозоми в митотични и оформянето на делително вретено. Хромозомите се спирализират и нагъват като силно се скъсяват и удебеляват, превръщайки се в компактни частици. Те са с удвоено съдържание на [[ДНК]] и всяка хромозома се състои от две хроматиди, свързани чрез центромер. Хромозомите не могат да се движат активно. Тяхното придвижване в клетката се осъществява посредством делителното вретено. То се образува в [[Цитоплазма|цитоплазматацитоплазма]]та от белтъчни нишки, свързващи двата полюса на клетката. В края на профазата [[Ядро|ядротоядро]]то и ядрената мембрана постепенно се разпадат. За разлика от митозата при мейозата клетките, получени като краен резултат от деленето, съдържат в себе си само една втора от броя на хромозомите в майчината клетка.

[[Партеногенеза]]та (от гръцки: ''παρθενος ''— „девствен“ и ''γενεσις ''— „раждане“) е тип размножаване, характеризиращо се с развитие на животински или растителен зародиш без процес на [[оплождане]]. Осъществява се от женските индивиди при отсъствие на мъжки. Новородените, които са хаплоидни, могат да бъдат и от двата пола. В природата партеногенетичното размножаване се среща при някои нисши растения (нарича се агамоспермия), някои безгръбначни животни ([[водни бълхи]], [[мравки]], [[пчели]]), както и при редица гръбначни животни ([[гущери]], [[змии]], някои [[риби]], [[Пуйка|пуйки]]). Този тип размножаване често се използва от някои видове като алтернатива при колонизирането на изолирани [[Хабитат|хабитатихабитат]]и, например единични острови в океана, когато женските от определен вид могат да се окажат без [[Копулация|копулационни]] партньори.

Специфичен тип партеногенетично размножаване е гиногенезата. При нея женските индивиди могат да се размножават само партеногенетично, като всички новородени също са женски. Копулация може да се осъществи с мъжки от близки видове, но тя не води до оплождане, а само в редки случаи се явява като стимулатор на нов цикъл на партеногенеза. Пример за гиногенеза е размножаването при [[Саламандри|саламандритесаламандри]]те от [[Род (биология)|род]] ''Ambystoma''.

Полово размножаване е биологичен процес, чрез който организмите създават потомци, които имат комбинация на генетичния материал предоставена от два (обикновено) различни членове на вида. Всеки от двата родителски организма предоставя половината на генетичният си материал на потомството като създава хаплоидни гамети. Повечето организми оформят два различни вида гамети. В тези [[Анизогамия|анизогамни]] видове, двата пола са споменати като мъжки (създавайки [[Сперматозоид|сперматозоидитесперматозоид]]ите или микроспорите) и женски (произвеждайки [[Яйцеклетка|яйцеклеткатаяйцеклетка]]та или мегаспорите). В изогамните видове гаметите са подобни или еднакви във формата, но може да има разделими качества и тогава може да им бъдат дадени различни имена. Например, [[Зелени водорасли|зеленото водорасло]], ''Chlamydomonas reinhardtii'', има така наречени „положителни“ и „отрицателени“ гамети. Някои видове на организми, като цилиадите, имат повече от два вида на гамети.