Отваря главното меню

Промени

53 байта изтрити ,  преди 3 години
м
форматиране: 3x А|А(Б)
Понятието ''раса'' е социално и правно конструирано в миналото, въпреки липсата на какъвто и да е обективен научен критерий за подобно разделение<ref>[http://heinonline.org/HOL/LandingPage?collection=journals&handle=hein.journals/jled54&div=39&id=&page= Steven A. Ramirez What We Teach When We Teach About Race: The Problem of Law and Pseudo-Economics] 54 Journal of Legal Education 365 (2004)</ref><ref name="AAA" /><ref name="AAPA" />. От гледна точка на съвременната [[генетика]] и [[биология]] въобще, неясно дефинираните морфологични критерии, като цвета на кожата, са повърхностни и се дължат на несъществени, от гледна точка на генетиката, [[алел]]и. Тези повърхностни генетични характеристики нямат връзка със съществени човешки характеристики, като [[интелигентност]], [[талант]] или физическа сила<ref>Steve Olson, Mapping Human History: Discovering the Past Through Our Genes, Boston, 2002</ref>.
 
Когато в речта се използва думата ''раса'' се осъществява разделяне на хората и тяхна категоризация според индивидуалните представи на използващия този термин в речта си. В този смисъл, понятието ''раса'' е социална конструкция без биологически смисъл.<ref name="Lee">Lee, Jayne Chong-Soon (1997). „Review essay: Navigating the topology of race“". In Gates, E. Nathaniel. Critical Race Theory: Essays on the Social Construction and Reproduction of Race. 4:The Judicial Isolation of the „Racially“ Oppressed. New York: Garland Pub. pp. 393 – 426. ISBN 9780815326038.</ref><ref>Smaje, Chris (1997). "[http://soc.sagepub.com/content/31/2/307 Not just a social construct: Theorising race and ethnicity]". ''Sociology'' '''31''' (2): 307 – 327. </ref> Тази конструкция търпи промени с развитието на различните правни, икономически и социополитически контексти, в които съществува, и всъщност е по-скоро резултат от човешките отношения в рамките на [[Социум|социумасоциум]]а, отколкото да е причина за тяхното налагане. Въпреки че мнозинството учени признават, че понятието е чиста социална конструкция, неоспорими са реалните последствия от тази социална конструкция в ежедневието на хората, които произтичат от институционализираните практики на [[дискриминация]] и преференции.
 
Различни социоикономически фактори, в съчетание с необосновани, но здраво вкоренени възгледи за това какво отличава представители на една „раса“ от друга, донасят значително страдание на групите в неравностойно социално положение.<ref>Winfield, AG (2007). Eugenics and education in America: Institutionalized racism and the implications of history, ideology, and memory. New York: Peter Lang Publishing, Inc. [http://books.google.bg/books?hl=bg&id=liENBu3QdBsC&q=Aristotle#v=snippet&q=Great%20Chain%20of%20Being&f=false pp. 45 – 46].</ref> [[Расова дискриминация|Расовата дискриминация]] често е на основа на расистки възгледи и се състои в това индивиди от една група и разпространявани идеологии твърдят, че индивиди от друга група са от различна раса и са морално по-низши.<ref name="Lee" /> Като резултат от това, индивиди от расови групи с малко властови позиции са потискани и отхвърляни.<ref>Sivanandan, A (2000). „''Apropos the idea of 'race' ... again''“". In L Black. ''Theories of Race and Racism''. London: Routledge. pp. 125 – 143.</ref>
 
=== Ранни таксономични модели ===
Първото съвременно (от епохата след [[Античност]]та) разделяне на хората на расови групи е вероятно в труда на [[Франсоа Берние]] „''Ново разделение на Земята според различните видове и раси, които я обитават''“ ({{lang-fr|Nouvelle division de la terre par les différents espèces ou races qui l'habitent}}), публикувано през [[1684]] г.<ref>[[Цветан Тодоров|Todorov, T]] (1993). On human diversity. Cambridge, MA: Harvard University Press,.</ref> През 18 век, различията между различни групи хора става обект на научни изследвания, но научните класификации на фенотипните вариации бързо се примесват с расистки идеи за едни или други природни склонности на една или друга така дефинирана расова група. Като правило, най-приятните черти са приписвани на бялата, европейска „раса“, а другите раси са представяни в ред, който започва от най-приятни характеристики и върви постепенно към по-нежелани. През [[1735]] г., [[Карл Линей]] полага основите на съвременната таксономия, разделяйки човешкия вид ''[[Хомо сапиенс]]'' на континентални подвидове: ''Europaeus'', ''Asiaticus'', ''Americanus'' и ''Afer'', като всеки от тях свързва с един от четирите [[Темперамент|темпераментатемперамент]]а: едни сангвиници, други меланхолици, флегматици или холерици.<ref>Brace, CL (2005). Race is a four letter word. Oxford University Press. pp. 326. ISBN 9780195173512.</ref><ref>Slotkin, J. S. (1965). "[http://books.google.bg/books?id=wIkOAAAAQAAJ&pg=PA177&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Eighteenth Century, стр.177]". Readings in early Anthropology. Methuen Publishing. pp. 175 – 243.</ref> Според това разделение, ''Homo Sapiens Europeaus'' е активен, съобразителен и приключенец, докато ''Homo Sapiens Afer'' е хитър, ленив и небрежен.<ref name="Graves">Graves, Joseph L (2001). The Emperor's New Clothes: Biological Theories of Race at the Millenium. Rutgers University Press.</ref>
 
През [[1775]] г., в трактата си „''Естествените различия в човешкия вид''“ [[Йохан Фридрих Блуменбах]] предлага разделяне на човешкия вид на пет големи групи:
Развитието и ексцесиите на нацистката евгеника преди и по време на [[Втората световна война]] показват липсата на научна достоверност на расовата теория. Започват и първите съмнения по отношение на обосновката на понятието ''раса'', които завършват с това мнозинството от [[Биология|биолозите]] и антрополозите да отхвърлят термина ''раса'' като несъответстващ на научно обосновано разделяне на хората на расови групи.<ref>Cravens, Hamilton (2010). „What's New in Science and Race since the 1930s?: Anthropologists and Racial Essentialism“. The Historian 72 (2): 299.</ref>
 
Първите, които оспорват съществуването на отделни раси на емпирична основа, са антрополозите [[Франц Боас]], който доказва, че фенотипната изменчивост се дължи на фактори от околната среда,<ref>Smedley, Audrey (2002). „Science and the Idea of Race: A Brief History“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 172. ISBN 0805837574.</ref> и [[Ашли Монтагю]], който се основава на заключения от областта на [[Генетика|генетикатагенетика]]та.<ref>Marks, Jonathan (2002). „Folk Heredity“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 98. ISBN 0805837574.</ref> [[Едуард Уилсън]] пък оспорва понятието ''раса'' на общи основания от гледна точка на теорията за [[класификация на организмите]] и отхвърля твърдението, че ''раса'' е еквивалентно на ''подвид''. Според [[Джонатан Маркс]]: <ref>Marks, J (1995). Human biodiversity: genes, race, and history. New York: Aldine de Gruyter. ISBN 0-585-39559-4.</ref>
 
{{цитат|Към 1970-те стана ясно, (1) че повечето различия между хората са културно дефинирани; (2) че това, което не е културно дефинирано е полиморфично, тоест, че се наблюдава в различна степен в различни групи; (3) че това, което не е културно или полиморфно е екологично – тоест, че тези различия варират постепенно с географското положение на популацията и (4) че всички останали различия − тези, които не са нито културни, нито полиморфни, нито екологични − са всъщност много малки. </p>
394 216

редакции