Раса: Разлика между версии

Когато в речта се използва думата ''раса'' се осъществява разделяне на хората и тяхна категоризация според индивидуалните представи на използващия този термин в речта си. В този смисъл, понятието ''раса'' е социална конструкция без биологически смисъл.<ref name="Lee">Lee, Jayne Chong-Soon (1997). „Review essay: Navigating the topology of race“". In Gates, E. Nathaniel. Critical Race Theory: Essays on the Social Construction and Reproduction of Race. 4:The Judicial Isolation of the „Racially“ Oppressed. New York: Garland Pub. pp. 393 – 426. ISBN 9780815326038.</ref><ref>Smaje, Chris (1997). "[http://soc.sagepub.com/content/31/2/307 Not just a social construct: Theorising race and ethnicity]". ''Sociology'' '''31''' (2): 307 – 327. </ref> Тази конструкция търпи промени с развитието на различните правни, икономически и социополитически контексти, в които съществува, и всъщност е по-скоро резултат от човешките отношения в рамките на [[Социум|социумасоциум]]а, отколкото да е причина за тяхното налагане. Въпреки че мнозинството учени признават, че понятието е чиста социална конструкция, неоспорими са реалните последствия от тази социална конструкция в ежедневието на хората, които произтичат от институционализираните практики на [[дискриминация]] и преференции.

Първото съвременно (от епохата след [[Античност]]та) разделяне на хората на расови групи е вероятно в труда на [[Франсоа Берние]] „''Ново разделение на Земята според различните видове и раси, които я обитават''“ ({{lang-fr|Nouvelle division de la terre par les différents espèces ou races qui l'habitent}}), публикувано през [[1684]] г.<ref>[[Цветан Тодоров|Todorov, T]] (1993). On human diversity. Cambridge, MA: Harvard University Press,.</ref> През 18 век, различията между различни групи хора става обект на научни изследвания, но научните класификации на фенотипните вариации бързо се примесват с расистки идеи за едни или други природни склонности на една или друга така дефинирана расова група. Като правило, най-приятните черти са приписвани на бялата, европейска „раса“, а другите раси са представяни в ред, който започва от най-приятни характеристики и върви постепенно към по-нежелани. През [[1735]] г., [[Карл Линей]] полага основите на съвременната таксономия, разделяйки човешкия вид ''[[Хомо сапиенс]]'' на континентални подвидове: ''Europaeus'', ''Asiaticus'', ''Americanus'' и ''Afer'', като всеки от тях свързва с един от четирите [[Темперамент|темпераментатемперамент]]а: едни сангвиници, други меланхолици, флегматици или холерици.<ref>Brace, CL (2005). Race is a four letter word. Oxford University Press. pp. 326. ISBN 9780195173512.</ref><ref>Slotkin, J. S. (1965). "[http://books.google.bg/books?id=wIkOAAAAQAAJ&pg=PA177&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Eighteenth Century, стр.177]". Readings in early Anthropology. Methuen Publishing. pp. 175 – 243.</ref> Според това разделение, ''Homo Sapiens Europeaus'' е активен, съобразителен и приключенец, докато ''Homo Sapiens Afer'' е хитър, ленив и небрежен.<ref name="Graves">Graves, Joseph L (2001). The Emperor's New Clothes: Biological Theories of Race at the Millenium. Rutgers University Press.</ref>

Първите, които оспорват съществуването на отделни раси на емпирична основа, са антрополозите [[Франц Боас]], който доказва, че фенотипната изменчивост се дължи на фактори от околната среда,<ref>Smedley, Audrey (2002). „Science and the Idea of Race: A Brief History“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 172. ISBN 0805837574.</ref> и [[Ашли Монтагю]], който се основава на заключения от областта на [[Генетика|генетикатагенетика]]та.<ref>Marks, Jonathan (2002). „Folk Heredity“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 98. ISBN 0805837574.</ref> [[Едуард Уилсън]] пък оспорва понятието ''раса'' на общи основания от гледна точка на теорията за [[класификация на организмите]] и отхвърля твърдението, че ''раса'' е еквивалентно на ''подвид''. Според [[Джонатан Маркс]]: <ref>Marks, J (1995). Human biodiversity: genes, race, and history. New York: Aldine de Gruyter. ISBN 0-585-39559-4.</ref>