Записки по българските въстания: Разлика между версии

Без да поставя личността си на първо място, Захарий Стоянов разказва и за живота си като [[Медвен|медвенскимедвен]]ски овчар, шивашки [[калфа]] в [[Русчук]], дейността си като организатор на революционни комитети из пловдивските села и несгодите на турския плен.

Стилът на ''„Записки по българските въстания“'' е своеобразен. Незавършил дори средно образование, Захари Стоянов се оформя като самоук талант. Речта му е близка до народната, изпъстрена с [[турцизъм|турцизми]] и популярни изрази. В нея наред с драматичния [[патос]] присъства живият народен [[хумор]], [[ирония]]та и самоиронията. В „[[Строителите на съвременна България]]“ [[Симеон Радев]] го нарича „голям хуморист, най-големият безспорно с Ботева и [[Алеко Константинов|Алеко Константинова]]“а“. Въпреки, че намира ''„Записките“'' за лишени от композиция и твърде небрежни по отношение на езика, Радев ги смята за „блестящ труд“, а персонажите представени в тях намира за обрисувани с рядка дарба.