Знание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без надкатегория
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 8x А|А(Б)
Ред 8:
Придобиването на знание включва комплекс от когнитивни процеси: [[възприятие]], [[учене]], [[комуникация]], [[асоциация]] и разсъждение. [[Термин]]ът знание също се използва за да обозначи сигурното разбиране на [[субект]]а със способността да го използва за специфични цели, ако е подходящо.
=== Житейски опит ===
Човек придобива по-голямата част от знанията като усвоява повече или по-малко системно натрупания от [[Общество|обществотообщество]]то опит с обективната действителност. Разглежда се както опитът от ежедневието, така и резултатите от [[Наука|научни]] [[Познание|познания]]. Неръководеното, спонтанно добиване на опит, каквото първоначално получават децата, не може да бъде противопоставено на усвояването на общественото знание; то се вмества в многообразните [[обществени отношения]].
 
=== Качество на знанието ===
Качеството на знания за конкретен индивид се определя само в процес на умствена дейност при дадени вътрешни и външни условия, например при възпроизвеждането като отговор на различни изисквания и въздействия, при решаване на даден проблем и др. Качеството на знание е в неделима връзка и взаимодействие със [[способности]]те, [[Нагласа|нагласите]], [[Мотивация|мотивациятамотивация]]та и други свойства на [[Личност|личностталичност]]та, които въздействат върху протичането на определена умствена дейност.
 
Йоахим Ломпшер ({{lang-de|Joachim Lompscher, Prof. Dr. sc. paed.}}), немски психолог, определя следните критерии за оценяване качествата на знанията:
Ред 28:
=== Проверка на знанията ===
[[Image:Kharkov116SSchoolBookSculpture.JPG|thumb|200px|Символът на знанието - Разтворена книга върху свода на училище.]]
Прилагат се [[Тестови вариант|тестове]] за знания. Те са тестове в по-широкия смисъл на думата - [[Метод|методиметод]]и, които установяват обема, системността, трайността, приложимостта на знанията.
 
Пример за организирана национална проверка на знанията на учениците, завършващи [[Образование в България|средно образование]], са [[Матура|зрелостните изпити]]. По време на обучението си от втори до дванадесети клас в българското училище се извършва текущо оценяване на знанията и уменията им по различните учебни предмети.
Ред 42:
Разграничават се четири вида знания, които взаимно се обуславят и проникват:
* Знание за факти — съдържа знания за обектите в заобикалящия свят, техните свойства и отношения. Биват както образно-предметни, например [[представа|представи]], така и абстрактно-словесни, например [[Понятие|понятия]] от най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания.
* Знание за [[Метод|методиметод]]и — отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и [[Ум|умствени действия]], напр. [[Граматика|граматически]] разбор на [[изречение]], решаване на задача по [[математика]], както и [[Техники за релаксация|техники]] на умствената дейност, правила за по-ефективно [[учене]] и др. [[Обучение|Преподаването]] на знания на [[Ученик|ученици]] налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се обърне специално [[внимание]]. На основа знанията за методи се развиват [[Умение|уменията]] и [[Способности|способноститеспособности]]те.
* Знание за [[Норма (пояснение)|норми]] — насочени предимно към човешките взаимоотношения и [[Поведение|поведениетоповедение]]то спрямо другите. Те са резултат от обществените норми на поведение, като идеология, [[морал]] и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията на собственото поведение. Но предаването на знания за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, но не е достатъчно условие за такова поведение.
* Знание за [[ценности]] — съдържа знания за [[Политически|политическитеполитически]]те, мирогледните, моралните и [[Естетика|естетическите]] стойности. Изграждането на способности за критично отношение към явленията и събитията от околния свят, т.е. способност за оценяване се разглежда като определено от обективните интереси и позиции на дадената група, класа, общество, чийто член е отделната личност. Това знание е необходимо за вземането на правилно становище от субекта.
 
== Управление на знанията ==