Рис: Разлика между версии

 

== Систематика ==

Пълната класификация на подвидовете на риса все още не е напълно изяснена и продължава да се обсъжда. Известни са следните подвидове:<ref>{{икона|en}} [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html ELOIS – Eurasian Lynx Online Information System](Достъп от 20.07.2010)</ref>

* ''Lynx lynx lynx'', разпространен в [[Скандинавия]], [[Източна Европа]], Западен [[Сибир]]

 

==== В България ====

Сигурни сведения за съществуването на риса по българските земи са открити при археологически разкопки на древни поселения. [[Кост]]и от рис са открити в пласт датиран от ранен [[плейстоцен]] в палеонтологичното находище [[Козарника]] до [[Белоградчик]].<ref name="belogradchik">[http://www.belogradchik.org/bg/history/41-belhistory/86-cave-kozarnika.html Разкопки на палеолитното находище Козарника, Белоградчишко](Достъп от 08.08.2010)</ref> При проведени през 1915 г. разкопки на Деневата могила край шуменското село [[Салманово]] е открита лява половина от [[долна челюст]] на рис.<ref name="archaeology">[http://archaeology-knigi.com/156 ''Праисторията в България'']</ref><ref>{{икона|ru}} [[Рафаил Попов (археолог)|Р. Попов]], ''Предысторическая Денева Могила при селе Салманова''. Известия на Болгарского Археологич. Дружество, т. IV, cjp 148 – 275, 1914; Коджа-Дерманската Могила при г. Шумен, 1916 – 1918.</ref>

 

 

== Хранене ==

Рисът ловува основно различни видове [[зайци]] и мишевидни [[гризачи]]. Напада и по-едри животни като [[глухар]]и, [[сърна|сърни]], [[дива коза|диви кози]], [[елен]]и, малки [[лос]]ове и [[дива свиня|диви свине]].<ref name="markov" /> В района на Близкия изток в менюто му влизат и [[марал]]и. Ловува също и [[домашна котка|домашни котки]], [[куче]]та, [[лисица|лисици]] и [[енотовидно куче|енотовидни кучета]]. Проявява природна ненавист към лисиците и ги убива дори когато е сит.<ref name=lesnoysayt/> Подобно на останалите видове котки при ловуването на по-едра плячка поема и по-голям риск от нараняване. Поради тази причина ги улавя рядко и то предимно през зимата, когато храната е по-ограничена. След като убият плячката, в случай, че тя е по-дребна рисовете може да си играят с нея. Макар и неохотно рисовете се хранят и с [[мърша]].<ref name=moscowzoo/> Възрастните рисове изяждат средно по 1,1&nbsp;-&nbsp;2,5 килограма на ден.<ref name=WCoW/> Обикновено ловува толкова животни, колкото успява да изяде през деня. Ако плячката е по-едра я скрива под снега, заравя я в земята или я прикрива с шума. Това обаче го прави доста неумело и труповете често се оказват открити от по-дребни хищници. Нерядко рисове са пропъждани от [[росомаха|росомахи]], които изяждат уловената плячка.<ref name=moscowzoo/> Рисът ловува от засада като се хвърля със скок към минаващото животно. Преследването на жертвата не продължава повече от 80 метра, поради това, че рисът бързо се уморява.<ref name=lesnoysayt/> През зимата този начин се затруднява и се налага котката да обхожда по-дълги разстояния в търсене на по-едри жертви. Тези, които обитават планински местности през зимата се спускат в равнините. По този начин те избягват и райони, в които вълците доминират. Наблюдавани са случаи, в които рисове биват убивани и изяждани от вълци.<ref name=WCoW/> През Втората световна война е регистрирано увеличение на вълците в източна Словакия. Рисовете от района бързо мигрират в други посоки с цел избягване на конкуренция и междувидови конфликти. През есенно-зимния период зайците и сърните представляват около 70% от неговата плячка.<ref name=redbook/> В райони, където копитните животни са малко в менюто му преобладават птици, зайци и дребни влечуги. Малките на копитни бозайници преобладават през пролетта и лятото, когато растат и са все още неопитни.<ref name=koraproj/> В някои горски места, където наблизо има селища е възможно да напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж. Плътността на популацията на риса зависи от наличието на плячка в района на местообитание. В гъсто населени райони човекът е единствения фактор определящ гъстотата на популацията.<ref name=koraproj/> При изследване проведено в Полша е установено, че съотношението между мъжките и женските екземпляри е приблизително еднакво. Възрастните самци представляват 29% от популацията, женските в разплодна възраст са 23%, малките рисове с майка са 35%, а подрастващите 12%.<ref name=koraproj/>

 

Любовният период продължава от януари до април и обикновено женската се разгонва само веднъж с продължителност от четири до седем дни. Мъжките покриват многократно женските, като при половия акт се предизвиква [[овулация]].<ref name=koraproj/> Ако малките загинат, тя се разгонва и [[копулация|копулира]] за втори път през сезона. Нормално самката се покрива от няколко мъжки, като в този период те нерядко влизат и в двубои помежду си.<ref name=sevin/> [[Бременност]]та трае 67&nbsp;—&nbsp;74 дни. Изграждат гнезда в корени или клони на паднали дървета, ровове или други уединени места. Долната повърхност е покрита с пера, козина или суха трева.

 

Раждат през май или началото на юни две&nbsp;—&nbsp;три малки, много рядко и по четири, които са слепи и глухи.<ref name=redbook/> Проглеждат след 12 дни и бозаят до три месеца, но напълно се отбиват към петия-шестия месец. Котетата постепенно преминават на твърда храна към 6&nbsp;—&nbsp;7 седмица. На тази възраст започват да напускат и леговището. Новородените тежат 250&nbsp;-&nbsp;300 грама. Първоначално космената покривка е едноцветна сиво-кафява, а характерната окраска се оформя до към 11-та седмица от възрастта. След откърмянето им майката ги храни с мишки и малки птици. Всички грижи в отглеждането на малките се поемат от самката.<ref name=moscowzoo/> Остават с майката до следващото и&#768; разгонване.<ref name=WCoW/> При отделянето от майката отрасналите рисчета са с тегло 9&nbsp;—&nbsp;14&nbsp;kg.<ref name=koraproj/> Половата зрялост при женските настъпва след две, а при мъжките след три години.<ref name=redbook/> Продължителността на живота му на свобода е до 17, в зоологически градини и до 25 години. При новородените и подрастващите се наблюдава висока смъртност. Около 50% от тях не доживяват до зрялост. В момента в голямата част от ареала си рисовете са жертва на пътнотранспортни произшествия и бракониерство.<ref>Eurasian Lynx Online Information System for Europe. [http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/speciesinf/biology_and_life_history/biology_and_life_history.htm Biology and life history] (достъп от 10.10.2010)</ref>

 

== Здравни проблеми ==

Подобно на всички представители на семейство Котки и Евразийските рисове боледуват както от характерните за семейството заболявания, така и от специфични болести, свързани с местообитанията, антропогенния фактор и начина на живот на вида. При изследване, проведено в [[Швеция]], на 106 намерени мъртви риса в периода 1993&nbsp;-&nbsp;1999 г. са установени [[антитела]] на няколко причинителя на заболяване. Такива са причинителите на [[панлевкопения]]та, [[Инфекциозен перитонит при котките|инфекциозен перитонит]], [[Инфекциозен ринотрахеит при котките|инфекциозен ринотрахеит]], [[Левкоза при котките|левкоза]], [[туларемия]] и [[Anaplasma phagocytophila|анаплазмоза]].<ref> {{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/content/abstract/41/1/58 Marie-Pierre Ryser-Degiorgis, Regina Hofmann-Lehmann, Christian M. Leutenegger, Carl Hård af Segerstad, Torsten Mörner, Roland Mattsson and Hans Lutz. ''Epizootiologic Investigations Of Selected Infectious Disease Agents In Free-Ranging Eurasian Lynx From Sweden'']</ref> При някои от заболяванията като например парвовирусната инфекция и панлевкопенията<ref> {{икона|en}} [http://www.jwildlifedis.org/cgi/reprint/38/1/84.pdf Heike Schmidt-Posthaus, Christine Breitenmoser-Wursten, Horst Posthaus, Luca Bacciarini, and Urs Breitenmoser. ''Causes Of Mortarity In Reintroduced Eurasian Lynx In Switzerland'']. (pdf)</ref> заразяването става при контакт с [[домашна котка|домашни котки]].

 

 

== Взаимоотношения с хората ==

Думата ''„рис“'' вероятно има праславянски произход от думата ''„lysь“''.<ref name="semenov">{{икона|ru}} Семенов А.В. ''Этимологический словарь русского языка. Русский язык от А до Я''. Издателство Юнвес, ISBN 5-88682-149-X, ISBN 978-5-88682-149-9</ref><ref name="lesnoysayt">{{икона|ru}} [http://lesnoysayt.ru/raznovidnosti-risey/ris-obiknovennaya.html Lesnoysayt, Рысь обыкновенная ]</ref> Възможно е значението на ''„lysь“'' да е мотивирано от светещите очи на животното или е производна с вторично заменена в началото с ''„r“'' означава риж, червеникав, шарен, пъстър.<ref name="buled">''Български етимологичен речник'', Том III, Издателство на БАН, 1986</ref><ref name="community">{{икона|ru}} [http://community.livejournal.com/oldrus/94122.html ''Тезисы Максимовича о славянском происхождении слова „Русь“''] (Достъп от 20.07.2010)</ref><ref name="slav">[http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/BorislavPopov.pdf Попов, Борислав. ''Типология на назоваването при древните индоевропейски термини за някои опасни и хищни животни''.] (Достъп от 20.07.2010)</ref> Възможно е да е производна на думата риса. Значението и&#768; от старобългарската ''„ристати“''<ref name=buled/> и староруската ''„рыскать“''<ref name=semenov/> е вървя бързо, бягам, блуждая се, шляя се. Името на дивата котка описва изключително добре начина и&#768; на живот.<ref name=sakhalinzoo/> Въпреки начина на изписване думата във всички славянски езици звучи по един и същи начин. Името на национален парк [[Рисняк]] в Хърватия вероятно произлиза от думата рис, който в резултат на успешна реинтродукция днес отново се среща в него.<ref name="risnjak">{{икона|hr}} [http://risnjak.hr/ Nacionalni park Risnjak] (Достъп от 02.09.2010)</ref>