Иван Наумов – Алябака: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x3); форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 11:
==Биография==
Иван Наумов е роден в село [[Ораовец]], Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат [[Павел Наумов]] също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в [[Солун]]. Там се запознава с идеите на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМОРО]] и около 1900 година е привлечен в организацията от [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов Попето]]. Работи като бакалин в [[Драма]] и [[Кавала]].
[[ФайлFile:Ivan Naumov Alyabaka IMARO.JPG|дясно|мини|]]
[[Стефан Аврамов]] описва Иван Наумов така: {{Цитат|„Алябака б{{Уникод|ѣ}} високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, см{{Уникод|ѣ}}лость, себеотрицание и в{{Уникод|ѣ}}ра въ д{{Уникод|ѣ}}лото го издигнаха предъ очит{{Уникод|ѣ}} на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницит{{Уникод|ѣ}}. Въ велешко, прилепско и Поречието той б{{Уникод|ѣ}} единствениятъ войвода, който б{{Уникод|ѣ}} вселилъ страхъ въ редовет{{Уникод|ѣ}} на сръбската пропаганда, агентит{{Уникод|ѣ}} на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”}}
 
През [[1902]] година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в [[Одринско]] и [[Пашмакли|Пашмаклийско]]йско. От началото на [[1903]] година е организационен войвода в [[Крушево (град)|Крушевско]]. По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град [[Крушево (град)|Крушево]]. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от [[Тодор Яковов]], станал четник при Алябака в периода 1903-1906.<ref>Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр.83, стр.11</ref>
 
[[Картинка:Cheta aliabaka.JPG|ляво|мини|300п|Четата на Иван Наумов Алябака]]
След въстанието се оттегля в България. В София, през [[1904]] година, заедно с [[Мамин Колю]], след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на [[Борис Сарафов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров]</ref>. Обикаля като войвода [[Велес|Велешко]], [[Прилеп (град)|Прилепско]], [[Кичево|Кичевско]] и [[Поречие|Поречието]]то, но поради конфликт с велешкия войвода [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]] му е наредено от организацията да не се връща там.
 
[[КартинкаFile:Atanas-Ivanov-Iliya-Rusev.JPG|мини|дясно|Атанас Иванов от [[Съединение (град)|Голямо Конаре]] и [[Илия Русев]] от [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]], четници на Иван Алябака.]]
Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбска въоръжена пропаганда]]. През декемрви 1904 година, заедно с войводата [[Боби Стойчев]], са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на [[Иван Наумов|Иван Наумов - Алябака]] гони [[Димитър Чуповски]] от Македония, заради пропагандирания от него [[македонизъм]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_13.html Из историята на Македонизма. Някои случки в живота на Димитрия Чуповски], http://macedonia-history.blogspot.com</ref>
 
Ред 27:
 
== Външни препратки ==
[[ФайлFile:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Алябака (35-и в първата колона).]]
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикиизточник|Песен за Иван Алябака}}