Ромул и Рем: Разлика между версии

'''Ромул''' ([[771 пр.н.е.]]<ref>Точната дата на рождението на Ромул и Рем не е известна. Някои антични автори, включително Плутарх, казват че Ромул е на четиридесет и четири години, когато умира през [[717 пр.н.е.]]. Ако това е истина, тогава Ромул и Рем са родени през 771 пр.н.е. и са започнали основаването на Рим на осемнадесетгодишна възраст.</ref>— [[717 пр.н.е.]]) и '''Рем''' ([[771 пр.н.е.]]— [[753 пр.н.е.]]) са митичните основатели на [[Рим]], споменати в [[Римска митология|римската митология]] като близнаците<ref>Митичната тема за близнаци е широко застъпена в средиземноморската митология: например [[Кастор и Полидевк]] (Диоскурите) от [[Гърция]] и [[Амфион и Зет]] от [[Тива, Гърция|Тива]].</ref>, синове на весталката [[Рея Силвия]] и на бога на войната [[Марс (бог)|Марс]]. Според традиционното вярване, записано като история от [[Плутарх]] и [[Тит Ливий]], Ромул е бил първият [[Рим|цар на Рим]].

 

 

След смъртта си Ромул бил почитан като богът [[Квирин]], божествената личност за римския народ. Сега той се смята за митологичен персонаж, а неговото име — за производно от името „Рим“, което може изначално да е дошло от думата за „река“. Някои учени, особено Андреа Карандини, вярват, че Ромул е историческа личност, отчасти заради откриването от [[1988]] на Murus Romuli на северния склон на Палатинския хълм в Рим.<ref>Carandini. ''La nascita di Roma. Dei, lari, eroi e uomini all'alba di una civilta'' (Torino: Einaudi, 1997) и Carandini. ''Remo e Romolo. Dai rioni dei Quiriti alla citta dei Romani (775/750 — 700/675 a. C. circa)'' (Torino: Einaudi, 2006)</ref>

Слугата, на когото било заповядано да убие близнаците, не можал да го направи и сложил двете деца в [[люлка]], която поставил на брега на [[Тибър]], след което си тръгнал. Реката, която била придошла, се издигнала и нежно подхванала кошницата с близнаците по течението си.<ref>Подобна история, в която става дума за бебета, поставени в кошница и оставени да се носят по водата, има и за [[Мойсей]], [[Персей]] и [[Саргон от Акад]].</ref>

 

Ромул и Рем били пазени от [[речно божество|речното божество]] [[Тиберин (бог)|Тиберин]], което накарало люлката да се закачи за клоните на [[Смокиня|смокиново]] дърво, растящо в блатото [[Велабър]], което по този начин придобило голяма символична значимост. Тогава той занесъл близнаците на [[Палатин|Палатинския хълм]]. Там те били откърмени от вълчица (на [[латински]]: ''Lupa'' — дума, означаваща също „проститутка“ и „жрица на богинята на вълците“, откъдето съществува алтернативна теория, че „вълкът“ всъщност е бил човек). Те били отгледани под смокиново дърво и били хранени от [[кълвач]]. И двете са свещени животни на Марс.

 

Поради тези си качества те били обичани от равните на тях и от бедните, но те презирали царските офицери и управниците на имения, тъй като те не били смели като тях и братята не се интересували нито от гнева им, нито от техните заплахи. Те водели живот на благородници, незачитайки леността и безделието, но упражнявайки се и ловувайки, защитавайки земята от разбойници, залавяйки крадците и отмъщавайки за ненужно изстрадалите. И така те станали известни из целия [[Лациум]].

 

 

Докато Ромул бил ангажиран с някакво жертвоприношение, тъй като той бил привързан към жертвоприношенията и боговете, овчари на Нумитор нападнали него и някои от приятелите му и така се завързала битка. След като и двете страни получили много рани, овчарите на Нумитор взели превес и отвели Рем като техен заложник, връщайки го при Нумитор, за да бъде наказан. Нумитор не наказал Рем, защото се страхувал от Амулий, затова отишъл при Амулий, за да поиска справедливост, тъй като все пак бил негов брат и бил обиден от слугите. Народът на Алба Лонга също бил на страната на Нумитор, тъй като смятал, че той е бил оскърбен незаслужено. И така Амулий бил подбуден да предаде Рем на Нумитор, за да направи царят с него каквото сметне за добре.

След пет години на съвместно управление, Таций бил убит от чужди пратеници и Ромул станал едноличен владетел на римляните. Ромул въвел законодателство, което спряло прелюбодеянията и убийствата. Като цар на Рим, Ромул бил не само главнокомандващ на армията, но имал и висша съдебна власт. Издадените от него присъди на много престъпления останали непроменени в продължение на повече от 600 години, без в Рим да има и един случай, в който някой да ги оспори.

 

 

След формирането на трите триби, била въведена ''[[Комиция|Comitia Curiata (куриатната комиция)]]''. За да положи основите и&#768;, Ромул разделил всяка от трите триби на десет ''[[курия|curiae (курии)]]'', като всяка от тридесетте курии била наречена по името на някоя от сабинянките, отвлечени от Ромул и съучастниците му.