|
Селището се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от [[15 век]], [[1570]] и [[1664]]-[[1665]] година.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 216.</ref> През 1570 година ''Сирбан'' се числи юридически към махалите на град [[Петрич]]. Според документа в него живеят 28 [[християни|християнски]] домакинства<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597-598</ref>.
През [[19 век]] селото е чисто българско, числящо се към [[Петрич|Петричка]]ка [[каза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Ширбан'' ''(Chirban)'' е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 [[българи]]<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149</ref>. През [[1889]]-[[1892]] година на мястото на по-стара църква е построена църквата „[[Успение Богородично (Рупите)|Успение Богородично]]“, чийто иконостас е дело на резбаря [[Йосиф Йосифов (резбар)|Йосиф Йосифов]] от село [[Каракьой]], [[Неврокоп]]ско<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 406</ref>. Църквата е изписана от [[Милош Яковлев]], най-верояно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава изписана частично<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref>.
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
|
