Изходен код: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
IskarEnev (беседа | приноси)
м коригирани правописни грешки
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 1:
[[ImageFile:CodeCmmt002.svg|thumb|right|300px| Илюстрация на [[Java]] сорс код с коментари в началото на кода оцветени в червено, вмъкнати коментари в зелено и програмни инструкции в синьо]]
'''Изходният код''' ({{lang-en|Source code}}) е сбор от инструкции (заедно с коментарите) написан на разбираем за човека [[език за програмиране]] (може и на повече от един език за програмиране) обикновено като [[текст]]. Изходният код на [[компютърна програма|компютърната програма]] трябва да се [[Компилатор|компилира]], за да се получи програма на [[машинен език]], която може да се изпълнява от [[хардуер]]а. Друг вариант е да се ползва [[Команден интерпретатор|интерпретатор]], който да анализира и да изпълни кода на момента.
 
Ред 18:
Сорс кодът, който съставлява [[Компютърна_програма|програмата]] обикновено е качен на един или повече текстови файла, съхранявани в [[Твърд_диск|хард диска]] на компютъра. Обикновено тези файлове са внимателно подредени в дървовидна структура от директории, позната и като структура от сорс. Сорс кодът може също да бъде съхраняван в бази данни (както е прието за стор процедурите) или на друго място.
 
Сорс кодът за определена част от софтуера може да се съдържа в един или в няколко файла. Въпреки че следващия метод не се използва често, сорс кода може да бъде записан в различни езици за програмиране. Например програма, написана в [[C (език_за_програмиране)|C]] може да има части, написани на [[Асемблер|асемблер]] за оптимизационни цели. Също така е възможно за някои компоненти на части от софтуера да са написани и компилирани отделно, в условен програмен език и по-късно да бъдат интегрирани в софтуер, използвайки технология, наречена рефериране. Така се процедира при някои езици например Java: всеки клас се компилира отделно във файл и се свързва с интерпретатора по време на изпълнението.
 
Друг метод е да се направи главната програма интерпретираща за програмния език или специално за приложението във въпроса, след което да се състави тялото на потребителската функционалност като макрос, или като допълнителна библиотека на езика.