Ил-2: Разлика между версии

 

Отличителна особеност на новия щурмовик е радикално новия начин на брониране на машината. Предвижда се то да бъде във вид на изцяло отлят брониран корпус на предната част на самолета — нещо като бронирана кутия или вана, в която се разполагат двигателя, кабината, водния и масления радиатори, маслените и горивните резервоари, като в същото време се явява и като част от силовата конструкция (част от фюзелажа) на машината. Освен това се предвижда и допълнително брониране на жизнено важните части и агрегати. Бронята е от авиационна [[стомана]] АБ-1 (АБ-2) и навсякъде трябва да е с дебелина 5 мм.

Но се оказва, че бомбардировъчният двигател АМ-34ФРН е напълно неподходящ за новия самолет&nbsp;— той развива максималната си мощност на височина над 3000 м, а мощността му при земята е едва 1050 к. с. и по този начин самолетът се оказва с изключително ниска тяговъоръженост - 0.24 к. с. на килограм маса и 30 к. с. на 1 м² от площта на крилата. А двигател с изискваните характеристики в СССР все още не съществува. Това поставя под съмнение целесъобразността на този самолет, но въпреки всичко военните продължават да поддържат проекта и на 5 май 1938 г. той е включен в плана за опитно самолетостроене през 1938 - 1939 г. с обозначението '''БШ-2''' ({{Lang-ru|Бронированный Штурмовик}} - Брониран Щурмовик). На 3 януари 1939 г. са представени ескизния проект и макетът на новата машина (вътрешнозаводско обозначение '''ЦКБ-55''') и е решено, че машината общо взето отговаря на поставените изисквания. Но и вече е ясно, че построяването на прототипа ще се забави, защото авиационната броня все още не е готова, както и технологията за направата на бронирания корпус, а и двигателят АМ-34ФРН е свален от производство. Взето е решение на прототипа да се постави новия двигател на [[Александър Микулин|А. А. Микулин]] АМ-35, който току-що е преминал заводски изпитания. Но във връзка с изискването двигателят да премине задължителните държавни изпитания (където се откриват някои проблеми, чието отстраняване забавя малко приемането му на въоръжение), първият прототип на машината е готов едва през септември 1939 г. След месец статични изпитания, на 2 октомври 1939 г., [[Владимир Кокинаки|В. К. Кокинаки]] издига за първи път машината във въздуха. През декември с. г. излита и вторият прототип ЦКБ-55 № 2. Самолетите са със смесена метално-дървена конструкция (задната част е направена от дърво&nbsp;— недостатък, частично отстранен през 1940 г.). Тактико-техническите характеристики на прототипите са далеч по-ниски от предвидените, но нуждата от такъв самолет налага продължаването на работата по машината. Той е препоръчан за приемане на въоръжение след отстраняване на недостатъците. А те не са малко&nbsp;— скорост по-ниска от нужната, малък радиус на действие, слаба устойчивост на самолета във въздуха, лош обзор от пилотската кабина, незащитеност на задния стрелец (този недостатък не е отстранен до края на производството), слабо нападателно и отбранително въоръжение (съответно 4 х 7.62-мм и 1 х 7.62-мм [[картечница|картечници]] [[ШКАС]]). Още докато текат изпитанията на ЦКБ-55 № 2, Илюшин се обръща към А. А. Микулин с молба за нов двигател и така се появява АМ-38, развиващ максималната си мощност на височини малко над 2500 м. Такъв двигател е доставен на 12 септември 1939 г. и оборудваната с него машина, вече с индекс '''ЦКБ-57''' излита точно след месец&nbsp;— на 12 октомври. През това време Илюшин вече е поставен в доста неизгодна ситуация&nbsp;— самолетът се бави прекалено дълго, което предизвиква недоволството на партийната власт, а и конкурентните машини от другите конструкторски бюра вече показват данни по-добри от неговата. Затова той взема решение (а не както се твърдеше доскоро от официалната историография, че му е наложено отгоре) да направи самолета едноместен, което ще доведе до подобряване на характеристиките.<ref>[http://www.airwar.ru/enc/aww2/ckb57.html ЦКБ-57]</ref><ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/AirWar/07/02.htm Ил-2/Ил-10, История создания и применения, Часть 1]</ref><ref>[http://www.aviapanorama.narod.ru/journal/1999_2/76.HTM Самолеты непосредственной авиационной поддержки]</ref>. Това решение се оказва съдбоносно за стотици съветски летци, загинали в периода 1941 - 1942 г. от атаките на немските [[изтребител]]и, които бързо разучават слабите места на машината. Прототипът ЦКБ-57 наистина показва по-добри летателни данни, но въоръжението му остава слабо. Заповядано е две от 7.62-мм картечници да бъдат заменени с 23-мм [[авиационно оръдие|авиационни оръдия]] [[МП-6]], но тъй като, макар и приети на въоръжение, те показват доста недостатъци, е решено да се поставят стандартните 20-мм оръдия [[ШВАК]]. Оръдията ШВАК са преходен вариант, докато самолетите бъдат превъоръжени с 23-мм оръдия [[ВЯ]], победили в повторна конкуренция МП-6. Серийното производство на оръдията ВЯ започва през май 1941 г., докато серийното производство на едноместния превъоръжен щурмовик започва през януари&nbsp;— февруари 1941 г., като официално му е присвоено името Ил-2.

Днес все повече се изказват съмнения дали Сергей Владимирович Илюшин е реалният конструктор на самолета Ил-2. Работата му като конструктор преди създаването на щурмовика е ограничена до създаването на леки самолети, но за сметка на това той прави шеметна кариера в администрацията. Неговата амбициозност и приятелството му с влиятелни личности му осигурява длъжността заместник-началник на [[ЦАГИ]], а след образуването на отдела ЦКБ (Централно конструкторско бюро), Илюшин е назначен за негов началник. Когато впоследствие ЦКБ е реорганизирано като самостоятелна единица и преместено в завод № 39, Илюшин остава негов началник и същевременно става заместник-директор на завода, както и един от зам.-началниците в 1-во Главно управление на Народния комисариат по отбранителната промишленост. Под негово ръководство работят шест конструкторски бригади, сред които тези на [[Николай Поликарпов|Н. Н. Поликарпов]] (бригада № 2, Поликарпов е най-известния тогава съветски авиоконструктор) и [[Георгий Бериев|Г. М. Бериев]] (бригада № 5), имащи опит в модернизирането на самолети като щурмовици, както и бригада № 1 на конструктора [[Сергей Кочеригин|С. А. Кочеригин]], създал голяма част от експерименталните щурмови самолети преди това. Именно на бригадата на Кочеригин принадлежи идеята за използването на изцяло излят от стомана брониран корпус („бронираната вана“) и разработването му. С това административно положение на Илюшин се обяснява и иначе необяснимата му самоувереност, декларирана в писмото му до [[Сталин]] и другите съветски ръководители, в което той се нагърбва със създаването на брониран щурмовик&nbsp;— задача, оказала се непосилна дотогава. Но то показва и известното му невникване в същността на проблема&nbsp;— срокът (ноември 1938 г.), обявен от него за създаване на първи прототип, се оказва нереално кратък&nbsp;— прототипът е готов близо година след това. По време на работата първоначално са взети и някои нерационални решения&nbsp;— поставянето на оръдията на мястото на външните картечници в крилата (което заради силния откат води до откъсването на плоскости&nbsp;— проблем сравнително бързо решен) и др., но най-вече създаването на щурмовика като едноместен. Въпреки всичко с ресурсите, поставени под негово ръководство, Илюшин успява да създаде толкова необходимия на Съветския съюз щурмовик.

 

{{цитат|Вие подведохте нашата страна, нашата Червена Армия. Вие си разрешихте да не произвеждате Ил-2 досега. Самолетите Ил-2 сега са нужни на нашата Червена Армия като въздух, като хляб... Третяков дава по един, по два броя МиГ-3. Това е подигравка над страната, над Червената Армия. Моля ви да не изкарвате правителството от търпение и изисквам да произвеждате повече Ил-ове. Предупреждавам ви за последен път. СТАЛИН|Из истории советской авиации: самолеты ОКБ имени С.В.Ильюшина. М., 1985. стр. 105}}

Тази станала по-късно легендарна телеграма, показва и какво значение отдава съветската власт на щурмовика Ил-2. След получаването и&#768; производството на „Ил“-ове в завод № 1 е организирано незабавно. През 1941 - 1942 г. известно количество машини са произведени и в завод № 381, а през 1942 г. в производството се включва и завод № 30. Производството на Ил-2 непрекъснато расте&nbsp;— през 1943 г. в завод № 1 щурмовикът се сглобява на 18 поточни линии, които през 1945 г. са вече 38; в завод № 18 поточните линии от 9 през 1943 г. нарастват до 32 през 1945 г. Благодарение на това цената на единичен самолет през годините непрекъснато намалява&nbsp;— докато през 1941 г. един Ил-2 струва 236&nbsp;100 [[рубла|рубли]], през 1943 г. цената му е 165&nbsp;600 рубли (или с около 50&nbsp;000 рубли по-скъп от изтребител Як). Общо до 1945 г. са произведени 36&nbsp;163 щурмовика Ил-2 от всички варианти<ref>От тях са приети на въоръжение около 34&nbsp;000 машини&nbsp;— другите не са използвани заради дефекти, изгубени са при пребазирането от заводските на фронтовите летища или остават в заводите като машини за изпитание на нововъведения.</ref>, което го прави най-масово произвежданият самолет през 40-те години на 20 в. в света.

{| class="wikitable"

|+ Производство на Ил-2 през годините<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/AirWar/08/01.htm Ил-2/Ил-10. История создания и применения, Часть 2]</ref>

{{цитат|... 3) ...Скоростта на самолета Ил-2 на този етап е напълно достатъчна, за това свидетелства отсъствието на загуби от въздушен противник. ...5) По отношение увеличаването на екипажа до 2 души, особено при самолет с двигател АМ-38, считаме го за нецелесъобразно и ненужно, тъй като от посещенията по частите е видно, че Ил-2 няма загуби от въздушния противник. Целесъобразно е на 9 самолета да се произвежда един двуместен самолет с двигател М-82, който да играе ролята на лидер на деветката... |[http://www.airwar.ru/enc/aww2/il2m.html Ил-2]}}

Не е ясно кои и какви войскови части е посещавал Илюшин, но фактът е, че през първите месеци на войната самолетите Ил-2 търпят изключително големи загуби от немската изтребителна авиация<ref>[http://www.aviapanorama.narod.ru/journal/1999_2/76.HTM Самолеты непосредственной авиационной поддержки]</ref>. Положението е дотолкова сериозно, че се правят опити за обособяването на място за стрелец и монтирането на отбранително въоръжение във фронтовите работилници по частите. Затова решение за модернизирането на самолета като двуместен е взето на най-високо ниво и през септември 1942 г. започват изпитания на две машини с монтирано отбранително въоръжение&nbsp;— едната с две 7,62-мм картечници [[ШКАС]], а другата с една 12,7-мм картечница [[УБ]]Т. Предпочетен е вариантът с по-мощната 12.7-мм картечница, който влиза в серийно производство в края на 1942 и началото на 1943 г.

* '''Ил-2 АМ-38Ф''' - Вариант на двуместния Ил-2 с форсиран двигател АМ-38, притежаващ със 100 к. с. по-голяма излетна мощност. Първият прототип (едноместен) с новия двигател излита на 31 юли 1942 г. В началото възникват някои проблеми, но те са отстранени и след преминаването на изпитанията на двуместните машини, от януари 1943 г. този двигател се монтира на всички щурмовици излизащи от авиационните заводи.

* '''Ил-2КСС''' ('''Ил-2М3''') - Модернизиран вариант с метални криле (дотогава са изработвани от дърво) със стреловидност по предния ръб на конзолите 15° ({{Lang-ru|КСС&nbsp;— крыло со стрелкой}} - „крило със стрела“, стреловидно крило). Освен това са монтирани протектирани (самозапушващи се при пробойна) горивни резервоари, както и е предвидена възможност за монтиране на окачваеми резервоари за гориво. Направени са и някои други аеродинамични и конструктивни подобрения. Появява се в края на 1942 - началото на 1943 г.

* '''Ил-2 ШФК-37''' - Вариант на едноместния щурмовик, въоръжен с две 37-мм авиационни оръдия [[ШФК-37]], конструкция на ОКБ-15 на [[Борис Шпитални|Б. Г. Шпитални]], появил се в края на 1942 г. Големите габарити на оръдията и магазинното им захранване с боеприпаси налагат монтирането им в специални обтекатели под крилата, което доста влошава летателните характеристики на машината. Самолетът става инертен и губи от маневреността си, пилотирането му се усложнява. Снарядите на мощното 37-мм оръдие пробиват бронята на немските средни [[танк]]ове, с които оръдията ШВАК и ВЯ не могат да се справят, но изискват изключително добра стрелкова и полетна подготовка от пилотите&nbsp;— нещо трудно осъществимо във обстановката в момента. Появява се предложение за обучение и сформиране на специални групи в щурмовите авиополкове, които да летят с тези самолети, въпреки че Илюшин отново напълно необосновано, още преди да са завършили изпитанията на самолета, в писмо до Сталин настоява за масовото производство на варианта<ref>[http://www.airwar.ru/enc/aww2/il2-shfk37.html Ил-2 ШФК-37]</ref>. В реални бойни условия се оказва, че вероятността добре обучен пилот да порази точкова цел от типа танк или [[бронетранспортьор]] от първия заход е едва 0.02 - 0.09, при което за гарантираното унищожение на целта трябва участват поне 20 машини. Строевите пилоти също не приемат новия вариант и той не влиза в масово производство.

* '''Ил-2У''' ('''УИл-2''') - Двуместен учебно-тренировъчен вариант на щурмовика, появил се през 1943 г. Управлението му е дублирано и има възможност да носи въоръжение, макар и силно редуцирано (2 картечници [[ШКАС]], два [[РС-82]] и до 200 кг бомби). Произвеждан в неголеми количества.

* '''Ил-2 НС-37''' - Вариант с две 37-мм оръдия [[НС-37]], конструкция на [[Александър Нуделман|А. Е. Нуделман]] и [[Александър Суранов|А. С. Суранов]], създаден в средата на 1943 г. Появата на новите немски [[среден танк|средни танкове]] и [[самоходна артилерийска установка|самоходни артилерийски установки]] с по-дебела броня налагат превъоръжаването на щурмовите самолети с по-мощни оръдия. За решение на проблема е създаден вариантът, въоръжен с 2 х 37-мм оръдия НС-37. Въпреки, че отново има проблеми с прицелната стрелба (тя трябва да се води само на кратки редове от по 1 - 2 снаряда, защото от големия [[откат]] прицелването се нарушава), те поне не се нуждаят от огромни (в сравнение с ШФК-37) обтекатели поради по-малките си габарити и не влошават много летателните характеристики на машината. Произведена е малка серия Ил-2 НС-37, тъй като авиационните противотанкови бомби [[ПТАБ-2.5-1.5]] се налагат като основното средство за борба с танковете на противника.

* '''Ил-2 НС-45''' - Вариант, въоръжен с две 45-мм авиационни оръдия [[НС-45]] на конструкторите Нуделман и Сураев. След сравнително задоволителното представяне на Ил-2 НС-37 на изпитанията, в края на 1943 г. е решено да се изпита и вариант с две 45-мм оръдия. Изпитанията се провеждат в края на 1943 и началото на 1943 г., но резултатите са признати за неудовлетворителни&nbsp;— прекалено големия откат прави използването на тези оръдия нецелесъобразно.

 

== Бойно използване ==

Ил-2 постъпва на въоръжение в строевите части едва месец преди [[Операция Барбароса|нахлуването]] на [[Нацистка Германия]] в СССР&nbsp;— към 22 юни 1941 г. на въоръжение във [[ВВС]] са едва 100 от около 250 построени самолета<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/AirWar/08/03.htm Ил-2/Ил-10. История создания и применения, Часть 2]</ref>, а в средата на септември са малко над 200, въпреки че само през първите три месеца на фронта са изпратени 725 машини с екипажи<ref>[http://www.aviapanorama.narod.ru/journal/1999_2/76.HTM Самолеты непосредственной авиационной поддержки]</ref>. Предвид на много слабата подготовка на летците, лошата видимост назад от кабината и най-вече заради липсата на стрелец, охраняващ задната полусфера на машината, „Ил“-овете търпят големи загуби от противниковата изтребителна авиация в първите месеци от войната. Освен това, тъй като естеството на изпълняваните от тях бойни задачи изисква полети на ниска и пределно ниска височина над целта, загубите от [[ПВО|противовъздушната отбрана]] също не са никак малки. По осреднени оценки, ако до момента на унищожаването си в първите месеци от войната един съветски изтребител извършва 69 полета, бомбардировач - 48, то щурмовикът Ил-2 извършва едва 26. Въпреки че е наричан „летящ танк“, бронята на самолета се движи в границите 4 - 12 мм, което не е особена пречка за зенитните оръдия, а поради слабия си обзор назад пилотите често дори не разбират, че зад тях има изтребител, който бързо ги сваля със стрелба от малко разстояние по кабината, маслорадиатора или по незащитената опашна част на тялото. В същото време съветската изтребителна авиация е почти напълно разгромена, затова щурмовиците летят без изтребително прикритие и ставят лесна плячка на противника. Друг проблем е много слабата летателна подготовка на пилотите и липсата на ясно виждане как да се използва щурмовата авиация. Пилотите не познават силните и слабите страни на своя самолет, принудени са да летят на малка височина в сгъстени групи и да атакуват целите по няколко пъти. Слабата маневреност на тежките самолети и ограничената им скорост при подхода към целта, още повече улесняват немските [[зенитно оръдие|зенитчици]] и в началото „Ил“-овете са унищожавани на цели групи. Стига се дотам, че само за 10 бойни полета на летците-щурмовици се присвоява званието [[Герой на Съветския съюз]]. Много показателен е фактът, че само един пилот през 1941 г. е удостоен с това звание, изпълнявайки условието за 10 бойни полета&nbsp;— това е лейтенант Н. М. Карабутин от 216-и ШАП (Щурмови авиационен полк) на [[Западен фронт (СССР)|Западния фронт]], който до 16 септември 1941 г. има 13 бойни полета. В началото на 1942 г. званието получават още трима пилоти, но те са с над 15 полета<ref>Сред съветските летци-щурмовици битува суеверието, че съществуват три прокълнати граници при бойните полети&nbsp;— свалят ги обикновено при 3 - 4-ия боен полет, при 13 - 14-ия и при 33 - 34-ия. Ако пилотът направи 35 бойни полета, вече може да се надява, че ще преживее войната.[http://www.iremember.ru/content/view/599/55/lang,ru/]</ref>. Според официалната статистика на [[Щаб]]а на ВВС от около 1500 изпратени на фронта Ил-2, до 31 декември 1941 г. са загубени 1100<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/AirWar/07/02.htm Ил-2/Ил-10, История создания и применения, Часть 2]</ref>. Разбира се, по-късното числото бойни полети, необходимо за получаването на най-висшата съветска награда е завишено неколкократно. Въпреки това производството на Ил-2 се увеличава все повече&nbsp;— причините за това са от една страна много завишените доклади за успехите на щурмовата авиация, пристигащи от фронта; от друга, че производството им е вече усвоено, а и е по-евтино и лесно от това на двумоторни машини; и накрая&nbsp;— просто в Съветския съюз по това време не съществува алтернатива на този самолет.

Опитите през юни-юли 1941 г. да се нанасят удари на бойното поле със силите на [[фронтови бомбардировач|фронтовите бомбардировачи]], завършват печално. С появата на двуместните варианти на фронта в края на 1942 г. и придобиването на боен опит от летците, ситуацията се нормализира<ref>Въпреки това загубите сред бордните стрелци са в пъти по-големи от тези сред пилотите, но и броят на оцелелите от огъня на изтребителите щурмовици чувствително се увеличава.</ref> и Ил-2 се превръща за немците в „Месомелачката“ (Fleischwolf) и „Касапинът“ (Schlächter).

 

Оръдията [[ШВАК]] не се оказват особено ефективни за борба срещу танковете, оръдията [[ВЯ]] - също (с изключение на леките танкове). Оръдията [[ШФК-37]] и [[НС-37]] се справят малко по-добре, но пък заради мощния им откат прицелната стрелба по точкови цели каквито са танковете е много трудна. Например с НС-37 непрекъсната стрелба с двете оръдия оръдия трябва да се води в продължение максимум на 1.5 - 2 сек, защото поради несинхронната им работа има опасност от откъсване на крилата, в които са монтирани. А стрелбата само с едно оръдие веднага отклонява самолета от курса, тъй като той се завърта около стрелящото крило. Като по-ефективно средство за борба с танковете е приета противотанковата авиационна бомба с кумулативно действие ПТАБ 2.5-1.5. Един самолет Ил-2 може да носи 192 бомби от този тип поставени в 4 касети по 48 бомби всяка или до 220 бомби при рационалното им разполагане в бомбоотсеците. При разхвърлянето на бомбите те покриват площ с размери 15х70 м, като попадението и на една бомба в танк е достатъчно да го извади от строя, често безвъзвратно. Използването на тези бомби се осъществява от височина 80-100 м и се хвърлят в точно определен момент, иначе се получава голямо разсейване. ПТАБ бързо стават основното средство за борба с танковете, като в умели ръце те са страшно оръжие&nbsp;— така например по време на [[Операция Цитадела|Операция „Цитадела“]] според немски данни, след няколко масирани щурмови атаки само в течение на един ден, [[3-та СС дивизия Тотенкопф|СС дивизия „Мъртвешка глава“]] губи 270 танка, САУ и бронетранспортьори. Плътността на покритието с ПТАБ е такава, че са отбелязани над 2000 преки попадения<ref>[http://krieg.wallst.ru/frames/ptab.html krieg.wallst.ru]</ref>. Тази ефективност на ПТАБ принуждава немците да преминат към разсредоточени походни и предбоеви танкови колони, което усложнява управлението им и ги забавя. Ефективността на ударите с ПТАБ пада около 4 пъти, но въпреки това остава по-висока от използването на обикновени авиационни бомби<ref>[http://www.battlefield.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=236&Itemid=116&lang=ru Противотанковые авиабомбы].</ref>

Стрелбата по танкове с РС-82 не е много ефективна, за разлика от РС-132 (по-специално

бронебойния РБС-132 и осколъчно-фугасния РОФС-132), но точността им не е особено висока<ref>За прицелване с РС-ите на кабините на Ил-овете има поставена отметка, която служи за прицел, но пилотите използват картечниците ШКАС за пристрелване&nbsp;— преди стрелбата с РС, те дават няколко изстрела с картечниците, за да преценят къде ще попаднат реактивните снаряди, които въпреки това имат голямо разсейване.</ref>. Срещу бронетехника са използвани и ампули със запалителна смес [[АЖ-2]], които дават добър резултат, но все пак основното средство за борба с този род войски остават бомбите ПТАБ.

 

=== {{CSK}} ===

* ВВС на Чехословакия получават 33 бойни Ил-2 и 2 учебни Ил-2У. Използвани са до 1949 г.

=== {{POL}} ===

* ВВС на Полша получават 250 щурмовика Ил-2 между 1944 и 1946 г. Самолетите са на въоръжение до 1949 г.