Иларион Макариополски: Разлика между версии

 

Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Негов прапрапрадядо е Андроник от [[Имеретия]], който се занимава с търговия в [[Кайсери]], Мала Азия, през 80-те години на [[XVII]] в. Като интендант на османската армия той стига до [[Виена]] и на връщане се заселва в [[Балчик]], а оттам преминава в [[Горна Оряховица]].

Иларион Макариополски е роден през [[1812]] г. в [[Елена (град)|Елена]] като '''Стоян Стоянов Михайловски'''. Брат е на [[Никола Михайловски]]. Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, като един от учителите му е видният борец за [[църковна независимост]] [[Андрей Робовски]], а по-късно бива пратен в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] ([[1832]]), където полага грижи за заточения там [[Неофит Бозвели]]. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител [[Теофилос Каирис]] остров [[Андрос]], където негов съученик е [[Стоян Чомаков]]. По-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на [[Георги Сава Раковски]]. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От [[1844]] г. ръководи в [[Цариград]], заедно с [[Неофит Бозвели]], църковно-националната борба. През [[1845]]–[[1850]] г., в резултат на натиск, оказан от [[Русия|руски]] дипломати върху правителството, е заточен в [[Света гора]]. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен [[Андрей Муравьов]]. След завръщането си в [[Цариград]] разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на [[Търновска епархия|Търновската епархия]] против тамошния гръцки владика. След [[Кримската война]] (1853-1856) обнародването на [[Хатихумаюн]]а донесло нови надежди на българите. На 5 октомври 1858 година е ръкоположен за [[Макариополска епархия|макариополски епископ]] от митрополит [[Паисий Софийски|Паисий Ефески]].<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=157 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-07-29}}</ref> Ръкополагането му за [[епископ]] му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред [[Високата порта]]. През 1859 г. участва в разтурянето на [[Опит за уния в Кукуш|унията в Кукуш]].

 

На [[3 април]] [[1860]] г. по време на така наречената [[Великденска акция]] не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в [[Света гора]] ([[1861]]–[[1864]]) заедно с подкрепилите го владици [[Авксентий Велешки]] и [[Паисий Пловдивски]].