X-15: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x10); форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 39:
 
== Хронология ==
[[КартинкаFile:X15 on B52 wing pylon.jpg|мини|дясно|'''X-15 на подкрилния пилон на самолета - носител''']]
* [[Юни]] [[1952]] - Комисията по [[аеродинамика]] на [[НАСА]] взема решение за конструиране на [[ракетоплан]] способен да достигне хиперзвукови скорости до Мах 10.
* [[Септември]] [[1952]] - В [[НАСА]] започват първоначални проучвания свързани с новата задача.
Ред 68:
 
== Дизайн и разработка==
[[КартинкаFile:NorthAmericanX-15600.jpeg|мини|дясно|'''X-15 се приземява върху ски''']]
Подобно на повечето летателни апарати от серията Х, Х-15 стартира във въздуха от пилон на [[бомбардировач]] [[B-52]], първоначално предназначен за изпитание на голяма [[крилата ракета]] [[AGM-28_Hound_Dog|Hound Dog]]. Самолета наречен носител, има за цел да издигне [[ракетоплан]]а над земната повърхност, където съпротивлението на въздуха е по - малко и тягата на ракетния двигател позволява достигането на много високи скорости. Обикновено запуска се осъществява на височина 8.5 мили (13.7 км.) при скорост на самолета носител от 500 мили в час (805 км/час). Приземяването се извършва върху [[Устройства за излитане и кацане|две ски]] (за пестене на тегло и опростяване на конструкцията е избегната колесната схема) и носов колесник. При приземяването се счупва долния вертикален кил, който се заменя с нов за всеки следващ полет. Това е единствения детайл с еднократна употреба в цялата конструкция на [[ракетоплан]]а. При развитието на конструкцията в началото на 60 - те години долния вертикален кил се отстрелва с помощта на пиропатрони от пилота непосредствено преди приземяването и се спасява за следваща употреба с помощта на малък парашут.
 
Ред 76:
=== Двигатели и гориво ===
[[Картинка:XLR-11 Rocket Engine 2 USAF.jpg|мини|ляво|'''Ракетния двигател XLR-11''']]
[[КартинкаFile:XLR-99 Rocket Engine USAF.jpg|мини|дясно|'''Ракетния двигател XLR-99''']]
При първите полети на [[ракетоплан]]а е използван двигателя Reaction Motors XLR11 с тяга 250 kN. Този двигател използва за гориво [[Етанол|етилов алкохол]], а за окислител - течен [[кислород]]. Двигателят е с много добра тяга, но е твърде неикономичен - може да изгори 6804 кг. гориво за 80 сек. Натоварва по - малко цялата конструкция, поради което е предпочен в началния етап от програмата. От края на 1960 г. конструкторите използват оригинално създадения за Х - 15 двигател XLR99 с тяга 313 kN и оптимизирано подаване на горивната смес. По - точно, в [[ракетоплан]]а се монтира втората подобрена версия на този двигател - Thiokol XLR 99-RM-2, тъй като първия вариант се използва само при стендовите изпитания. Двигателя работи с гориво [[Амоняк|амоняк]] и окислител - течен [[кислород]]. Турбо-помпите му се задвижват от [[Диводороден пероксид|водороден прекис]]. Достига максимална тяга на височина над 30 км., поради което скоростните рекорди са установявани във височинния диапазон 30 - 40 км. Освен основния двигател, Х - 15 има и дванадесет по - малъки двигатели за маневриране и ориентация, който се използват във високите слоеве на [[атмосфера]]та. Те се намират на върха на конструкцията и всеки един от тях е с променлива мощност, която варира в границите 8 - 12 кгс. Тези двигатели работят с [[Диводороден пероксид|водороден прекис]]. На борда на [[ракетоплан]]а има още два резервоара за [[хелий]] и течен [[азот]], използвани като охладители на различни бордови системи.
 
=== Интерфейс човек - машина ===
[[Картинка:North American X-15A-2 cockpit 3 USAF.jpg|мини|ляво|'''Пилотската кабина на X-15 A-2 – 56-6671''']]
[[КартинкаFile:North American X-15A-2 cockpit USAF.jpg|мини|дясно|'''Интериор на кабината на X-15 A-2 (поглед отгоре)''']]
Взаимодействието "човек - машина" е в основата на успеха или провала на всяка една от мисиите на [[ракетоплан]]а Х - 15. Управлението на такъв летателен апарат в [[стратосфера]]та е толкова сложно, че учените от проекта смятат ръчния контрол на машината за невъзможен. В крайна сметка управлението на [[ракетоплан]]а става възможно благодарение на съчетаване на две системи на управление - ръчна и автоматична. При първата (т. нар. SAS), двигателят за ориентация се управлява ръчно с помощта на един джойстик (в първия вариант - три). При втората (т. нар. RAS) - двигателят за ориентация се управлява автоматично в продължение на три минути, след което системата се изключва сама. Обикновено автоматичният режим се използва за стабилизиране на апарата на много големи височини. За успешното обучение на пилотите е създаден специален симулатор, връх на инженерната мисъл по това време. Изпитателите прекарват стотици часове на симулатора, всеки един полет се моделира в продължение на месеци. Конфигурацията на уредите за управление е променяна според желанието на пилотите и всеки един от тях разполага със собствен полетен [[инженер]] (подобно на пилотите от [[Формула едно]]), който отговаря за подготовката на [[ракетоплан]]а за полет. Илюминаторите на пилотската кабина са изработени от специално термоустойчиво стъкло с вградени нагреватели против обледеняване. Голям проблем се оказват и претоварванията, на които са подложени пилотите. При нито един от всичките 199 полета, пулсът на пилота - изпитател не паднал под 145 удара в минута. Обичайно при полет стойностите се колебаят между 160 и 190, но при не малка част от тях достигат и над 200 удара в минута. Телесната температура на пилотите се покачва над 39°С. Полетите се извършват със [[скафандър|скафандри]], подобни на тези при космическите кораби. На височина над 10 700 м. налягането в кабината е 0,24 атм. Пилотите дишат смес от [[азот]] и [[кислород]]. Катапултното кресло е със специален подглавник за понасяне на ускорението и може да се използва до височина 36 600 м. и скорост от 120 км/час до Мах 4 (около 4 800 км/час).
 
== Спецификации и изпълнение на ракетоплана Х–15 ==
[[КартинкаFile:X-15_three_view_diagram.png|дясно|мини|'''Триизмерен изглед на X-15''']]
 
=== Спецификации на ракетоплана Х–15 ===
Ред 109:
 
== Летателни апарати ==
[[КартинкаFile:Boeing NB-52B takeoff 061127-F-1234S-007.jpg|мини|дясно|'''Излита NB-52B, борд 52-008. [[Ракетоплан]]ът X-15 е на десния подкрилен пилон.''']]
Пет летателни апарата са използвани в Програмата X-15: три [[ракетоплан]]а [[North American Aviation|Норт Американ]] X - 15А и два специално модифицирани от [[НАСА]] тежки стратегически [[бомбардировач]]а [[Боинг]] [[B-52]] "Стратофортрес":
 
Ред 165:
 
=== Пилоти ===
[[КартинкаFile:X-15 Pilots - GPN-2000-000143.jpg|мини|дясно|'''От ляво:[[Джо Енгъл]], [[Робърт Рашуорд]], [[Джон Маккей]], [[Пийт Найт]], [[Милт Томпсън]] и [[Бил Дана]]''']]
Дванадесет [[пилот]]и осъществяват 199 изпитателни полета по Програмата Х - 15. Това са: [[Майкъл Адамс (пилот)|Майкъл Адамс]] ([[USAF]]); [[Нийл Армстронг]] ([[НАСА]]); [[Скот Кросфийлд]] ([[North American Aviation]]); [[Бил Дана]] ([[НАСА]]); [[Джо Енгъл]] ([[USAF]]); [[Пийт Найт]] ([[USAF]]); [[Джон Маккей]] ([[НАСА]]); [[Форест Петерсен]] ([[USN]]); [[Робърт Рашуорд]] ([[USAF]]); [[Милт Томпсън]] ([[НАСА]]); [[Джо Уокър]] ([[НАСА]]) и [[Робърт Уайт]] ([[USAF]]). Всичките дванадесет пилоти по Програмата Х-15 са удостоени с най-високите отличия (същите получават и американските [[астронавт]]и) за участието си в полетите на най-бързата машина пилотирана от човек в земната [[атмосфера]]. Броя на извършените полети е както следва:
 
Ред 253:
 
== Рекордни полети по Програмата Х–15 ==
[[КартинкаFile:X-15.jpg|мини|дясно|'''X-15 A-2 поема своя път към космоса''']]
По програмата Х-15 са регистрирани рекорди по достигната височина и скорост на полета, както и по претоварване понесено от пилотите, немислими за нито един друг летателен апарат, пилотиран от човек в земната [[атмосфера]]. Установените рекорди по височина и скорост са представени в Таблици 3, 4 и 5. По отношение на претоварването, обичайното е било в рамките на 8 - 12 g далече превишаващо и най - бързите съвременни изтребители. При някои от "по - горещите" полети претоварването на [[пилот]]а е достигало на моменти до 15 g.
 
Ред 548:
 
== Инциденти ==
[[КартинкаFile:X-15 Crash at Mud Lake, Nevada - GPN-2000-000120.jpg|мини|дясно|'''Катастрофата на Х - 15 А - 3, 15 ноември 1967 г.''']]
Освен неизбежните технически несполуки, характерни за всеки експериментален летателен апарат, [[ракетоплан]]а Х - 15 претърпява четири сериозни злополуки, от които три завършват щастливо без човешка жертва, а една от тях е с фатален край. Най-сериозни от леките технически повреди се оказват непредвидимите отваряния на носовия колесник по време на полет, което нарушава аеродинамиката на апарата и силно затруднява неговото управление. Причината за този проблем е открита и отстранена още в края на 50 - те години. На 5 ноември 1959 г. X - 15 А - 2 се приземява тежко и описва два завоя по време на кацане, поради малко по-голяма маса от очакваната. Пилотът [[Скот Кросфийлд]] излиза от машината невредим. Малко преди това полетът е прекъснат поради пожар в двигателя XLR11 и теглото на неизразходеното гориво се оказва прекалено голямо. На 8 юни 1960 г. наземен тест на двигателя XLR99 завършва с унищожаването на целия гръб на X - 15 А - 3 поради експлозия. Пилотът остава невредим. На 9 ноември 1962 г. по време на Полет 74, X - 15 А - 2 е тежко повреден, а [[пилот]]ът [[Джон Маккей]] е сериозно ранен при приземяване с повреда в руля. [[Ракетоплан]]ът се ударя в земята със скорост от 290 мили в час (467 км/час) и се обръща по гръб.
 
Ред 555:
 
== Развитие на Програмата Х–15 ==
[[КартинкаFile:Dyna-Soar.jpg|мини|дясно|'''[[Боинг]] X-20 Dyna-Soar - орбиталния вариант на [[ракетоплан]]а Х - 15''']]
След първоначалните успехи по Програмата Х - 15, [[USAF]] и [[НАСА]] решават да продължат развитието на [[ракетоплан]]а с цел осъществяване на орбитален космически полет. Още преди официалният старт на Програмата, в края на 1957 г. започва конструирането на орбитален [[ракетоплан]] наречен Х-15 В. Той представлява удължена версия на Х-15 А и трябва да бъде изведен на околоземна орбита от модифицирана [[междуконтинентална балистична ракета]] SM-64 Navajo. През 1959 г. като втори етап в развитието на Програмата е конструиран по - съвършен орбитален апарат тип "глидер" X-20 Dyna-Soar. Предвиждало се е той да бъде използван изключително от [[USAF]] за осъществяване на военни орбитални полети. В по - ново време с тази дейност се заема [[космическата совалка]] [[Атлантис (совалка)|Атлантис]], която основно изпълнява задачи на [[USAF]] и [[Пентагон]]а и по - рядко се използва за мисии на [[НАСА]]. През 1960 г. двата проекта за замразени, а впоследствие и закрити (м. декември 1963 год.), тъй като проекта [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]] набира скорост и [[НАСА]] решава, че това е оптималния начин за осъществяване на пилотиран космически полет. Независимо от всичко идеята за [[космически кораб]], който да се приземява като [[самолет]] продължава да живее и след успешното приключване на Програмата Х-15. Натрупания опит позволява на [[САЩ]] да конструират космически апарат (за многократно използване) от четвърто поколение - [[космическата совалка]] [[Спейс шатъл]]. В по-ново време тази технология е използвана при създаването на [[SpaceShipOne]], който стана първия разработен от частни лица летателен апарат, спечелил Ansari X-Prize.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/X-15“.