X-15: Разлика между версии

 

== Хронология ==

* [[Юни]] [[1952]] - Комисията по [[аеродинамика]] на [[НАСА]] взема решение за конструиране на [[ракетоплан]] способен да достигне хиперзвукови скорости до Мах 10.

* [[Септември]] [[1952]] - В [[НАСА]] започват първоначални проучвания свързани с новата задача.

 

== Дизайн и разработка==

Подобно на повечето летателни апарати от серията Х, Х-15 стартира във въздуха от пилон на [[бомбардировач]] [[B-52]], първоначално предназначен за изпитание на голяма [[крилата ракета]] [[AGM-28_Hound_Dog|Hound Dog]]. Самолета наречен носител, има за цел да издигне [[ракетоплан]]а над земната повърхност, където съпротивлението на въздуха е по - малко и тягата на ракетния двигател позволява достигането на много високи скорости. Обикновено запуска се осъществява на височина 8.5 мили (13.7 км.) при скорост на самолета носител от 500 мили в час (805 км/час). Приземяването се извършва върху [[Устройства за излитане и кацане|две ски]] (за пестене на тегло и опростяване на конструкцията е избегната колесната схема) и носов колесник. При приземяването се счупва долния вертикален кил, който се заменя с нов за всеки следващ полет. Това е единствения детайл с еднократна употреба в цялата конструкция на [[ракетоплан]]а. При развитието на конструкцията в началото на 60 - те години долния вертикален кил се отстрелва с помощта на пиропатрони от пилота непосредствено преди приземяването и се спасява за следваща употреба с помощта на малък парашут.

 

=== Двигатели и гориво ===

[[Картинка:XLR-11 Rocket Engine 2 USAF.jpg|мини|ляво|'''Ракетния двигател XLR-11''']]

 

=== Интерфейс човек - машина ===

[[Картинка:North American X-15A-2 cockpit 3 USAF.jpg|мини|ляво|'''Пилотската кабина на X-15 A-2 – 56-6671''']]

Взаимодействието "човек - машина" е в основата на успеха или провала на всяка една от мисиите на [[ракетоплан]]а Х - 15. Управлението на такъв летателен апарат в [[стратосфера]]та е толкова сложно, че учените от проекта смятат ръчния контрол на машината за невъзможен. В крайна сметка управлението на [[ракетоплан]]а става възможно благодарение на съчетаване на две системи на управление - ръчна и автоматична. При първата (т. нар. SAS), двигателят за ориентация се управлява ръчно с помощта на един джойстик (в първия вариант - три). При втората (т. нар. RAS) - двигателят за ориентация се управлява автоматично в продължение на три минути, след което системата се изключва сама. Обикновено автоматичният режим се използва за стабилизиране на апарата на много големи височини. За успешното обучение на пилотите е създаден специален симулатор, връх на инженерната мисъл по това време. Изпитателите прекарват стотици часове на симулатора, всеки един полет се моделира в продължение на месеци. Конфигурацията на уредите за управление е променяна според желанието на пилотите и всеки един от тях разполага със собствен полетен [[инженер]] (подобно на пилотите от [[Формула едно]]), който отговаря за подготовката на [[ракетоплан]]а за полет. Илюминаторите на пилотската кабина са изработени от специално термоустойчиво стъкло с вградени нагреватели против обледеняване. Голям проблем се оказват и претоварванията, на които са подложени пилотите. При нито един от всичките 199 полета, пулсът на пилота - изпитател не паднал под 145 удара в минута. Обичайно при полет стойностите се колебаят между 160 и 190, но при не малка част от тях достигат и над 200 удара в минута. Телесната температура на пилотите се покачва над 39°С. Полетите се извършват със [[скафандър|скафандри]], подобни на тези при космическите кораби. На височина над 10 700 м. налягането в кабината е 0,24 атм. Пилотите дишат смес от [[азот]] и [[кислород]]. Катапултното кресло е със специален подглавник за понасяне на ускорението и може да се използва до височина 36 600 м. и скорост от 120 км/час до Мах 4 (около 4 800 км/час).

 

== Спецификации и изпълнение на ракетоплана Х–15 ==

 

=== Спецификации на ракетоплана Х–15 ===

 

== Летателни апарати ==

Пет летателни апарата са използвани в Програмата X-15: три [[ракетоплан]]а [[North American Aviation|Норт Американ]] X - 15А и два специално модифицирани от [[НАСА]] тежки стратегически [[бомбардировач]]а [[Боинг]] [[B-52]] "Стратофортрес":

 

 

=== Пилоти ===

Дванадесет [[пилот]]и осъществяват 199 изпитателни полета по Програмата Х - 15. Това са: [[Майкъл Адамс (пилот)|Майкъл Адамс]] ([[USAF]]); [[Нийл Армстронг]] ([[НАСА]]); [[Скот Кросфийлд]] ([[North American Aviation]]); [[Бил Дана]] ([[НАСА]]); [[Джо Енгъл]] ([[USAF]]); [[Пийт Найт]] ([[USAF]]); [[Джон Маккей]] ([[НАСА]]); [[Форест Петерсен]] ([[USN]]); [[Робърт Рашуорд]] ([[USAF]]); [[Милт Томпсън]] ([[НАСА]]); [[Джо Уокър]] ([[НАСА]]) и [[Робърт Уайт]] ([[USAF]]). Всичките дванадесет пилоти по Програмата Х-15 са удостоени с най-високите отличия (същите получават и американските [[астронавт]]и) за участието си в полетите на най-бързата машина пилотирана от човек в земната [[атмосфера]]. Броя на извършените полети е както следва:

 

 

== Рекордни полети по Програмата Х–15 ==

По програмата Х-15 са регистрирани рекорди по достигната височина и скорост на полета, както и по претоварване понесено от пилотите, немислими за нито един друг летателен апарат, пилотиран от човек в земната [[атмосфера]]. Установените рекорди по височина и скорост са представени в Таблици 3, 4 и 5. По отношение на претоварването, обичайното е било в рамките на 8 - 12 g далече превишаващо и най - бързите съвременни изтребители. При някои от "по - горещите" полети претоварването на [[пилот]]а е достигало на моменти до 15 g.

 

 

== Инциденти ==

Освен неизбежните технически несполуки, характерни за всеки експериментален летателен апарат, [[ракетоплан]]а Х - 15 претърпява четири сериозни злополуки, от които три завършват щастливо без човешка жертва, а една от тях е с фатален край. Най-сериозни от леките технически повреди се оказват непредвидимите отваряния на носовия колесник по време на полет, което нарушава аеродинамиката на апарата и силно затруднява неговото управление. Причината за този проблем е открита и отстранена още в края на 50 - те години. На 5 ноември 1959 г. X - 15 А - 2 се приземява тежко и описва два завоя по време на кацане, поради малко по-голяма маса от очакваната. Пилотът [[Скот Кросфийлд]] излиза от машината невредим. Малко преди това полетът е прекъснат поради пожар в двигателя XLR11 и теглото на неизразходеното гориво се оказва прекалено голямо. На 8 юни 1960 г. наземен тест на двигателя XLR99 завършва с унищожаването на целия гръб на X - 15 А - 3 поради експлозия. Пилотът остава невредим. На 9 ноември 1962 г. по време на Полет 74, X - 15 А - 2 е тежко повреден, а [[пилот]]ът [[Джон Маккей]] е сериозно ранен при приземяване с повреда в руля. [[Ракетоплан]]ът се ударя в земята със скорост от 290 мили в час (467 км/час) и се обръща по гръб.

 

 

== Развитие на Програмата Х–15 ==

След първоначалните успехи по Програмата Х - 15, [[USAF]] и [[НАСА]] решават да продължат развитието на [[ракетоплан]]а с цел осъществяване на орбитален космически полет. Още преди официалният старт на Програмата, в края на 1957 г. започва конструирането на орбитален [[ракетоплан]] наречен Х-15 В. Той представлява удължена версия на Х-15 А и трябва да бъде изведен на околоземна орбита от модифицирана [[междуконтинентална балистична ракета]] SM-64 Navajo. През 1959 г. като втори етап в развитието на Програмата е конструиран по - съвършен орбитален апарат тип "глидер" X-20 Dyna-Soar. Предвиждало се е той да бъде използван изключително от [[USAF]] за осъществяване на военни орбитални полети. В по - ново време с тази дейност се заема [[космическата совалка]] [[Атлантис (совалка)|Атлантис]], която основно изпълнява задачи на [[USAF]] и [[Пентагон]]а и по - рядко се използва за мисии на [[НАСА]]. През 1960 г. двата проекта за замразени, а впоследствие и закрити (м. декември 1963 год.), тъй като проекта [[Мъркюри (програма)|Мъркюри]] набира скорост и [[НАСА]] решава, че това е оптималния начин за осъществяване на пилотиран космически полет. Независимо от всичко идеята за [[космически кораб]], който да се приземява като [[самолет]] продължава да живее и след успешното приключване на Програмата Х-15. Натрупания опит позволява на [[САЩ]] да конструират космически апарат (за многократно използване) от четвърто поколение - [[космическата совалка]] [[Спейс шатъл]]. В по-ново време тази технология е използвана при създаването на [[SpaceShipOne]], който стана първия разработен от частни лица летателен апарат, спечелил Ansari X-Prize.