Љ: Разлика между версии

Съществуването на отделни букви именно за обозначаването на звуковете '''Љ''' и '''Њ''' не е случайно. В някои [[южнославянски езици]] още от древни времена малко съгласни звукове могат да бъдат твърди и меки. „Променлива мекост“ притежават '''Л''' и '''Н''', затова, чудейки се как да това да бъде обозначено в книжнината, се заражда използването на дъгичка над буквата; отметка, която придавала на буквите облика '''ЛГ''' и '''НГ'''; а в [[босанчица|босанчицата]]та — с диграф по латински образец '''ЋЛ''' и '''ЋН'''; или дори '''ѢЛ''' и '''ѢН''' по френски или италиански образец (cana'''gl'''ia и co'''gn'''ac) и др.