Разлика между версии на „АС-23“

44 байта изтрити ,  преди 3 години
м
без right/дясно в картинки (x4)
м (без right/дясно в картинки (x4))
== История ==
[[File:AS-23 football club c1935.jpg|thumb|260 px|АС-23 през средата на 1930-те]]
[[ФайлFile:CSKA roots bg.png|right|thumb|250px|Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА]]
Поради второ отнемане на игрището на [[Атлетик (София)]] отборът търси начин да се обедини с друг който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на [[Офицерски спортен клуб (София)|ОСК]] [[Слава (София)]] и [[Атлетик (София)]] е решено те да се обединят на [[28 октомври]] [[1923]] година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва ''Офицерски спортен клуб Атлетик'', а от ОСК Слава предлагат ''Офицерски спортен клуб Аспарух''. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става '''''Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23'''''. Първият председател на клуба е подполк. [[Никола Карагьозов]]. На [[19 май]] [[1925]] клубът е утвърден в [[Министерство на вътрешните работи|министерство на вътрешните работи и народното здраве]]. През [[Първенство на България по футбол 1930/31|сезон 1930/31]] отборът завършва в [[Софийска футболна дивизия|софийската дивизия]] с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие [[Етър (Велико Търново)|Етър]] с 5:0 на осминафинала, [[Сила (Ямбол)]] е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на [[Шипченски сокол]] обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с [[Напредък (Русе)]] който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на [[13 септември]] [[1931]] на стадион „[[Юнак (стадион)|Юнак]]“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 [[Борислав Габровски]] влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
[[КартинкаFile:AS-23 ustav.jpg|мини|150px|right|Първата страница от устава на АС-23]]
Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в [[Софийски районен съд]] на [[13 юли]] [[1934]]. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на [[Царска купа|Царската купа]] срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказане огромна финансова помощ от организацията [[Бранник]]. Клубът е бил под патронажа на [[Министерство на отбраната|Министерството на войната]], което е осигурявало екипировката на клуба.
[[ФайлFile:Unifying protocol of Chavdar (Sofia).jpg|мини|150px|right|Препис на обединителният протокол на [[Чавдар (София)]]]]
 
На [[9 ноември]] [[1944]] г., АС-23 е обединен с [[Шипка (София)|Шипка-Победа]] (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името [[Чавдар (София)]]. Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. Генерал Владимир Стойчев веднага след 9-ти септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София). По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор [[Димитър Айранов]] е арестуван и осъден от [[Народен съд|Народния съд]] на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант [[Константин Лукаш]] е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г<ref name="Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш">[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=98069&postcount=40 Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш], форуми "Бойна слава"</ref>.
{{вижте също|Българска армия (стадион)}}
 
[[File:AS-23 notarial act.jpg|right|mini|thumb|Нотариален акт върху игрището на АС-23]]
 
Игрище „АС-23“ (известно и като ''Атлетик Парк'') се е намирало на мястото на сегашния стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на [[27 януари]] [[1925]] г. в местността „Пустиняна“ в [[Борисовата градина]]. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е предоставено за ползване на [[Чавдар (София)]], а впоследствие е прехвърлено в собственост на [[Министерство на отбраната]] (МО) на Република България.
394 317

редакции