Разлика между версии на „Инфекциозна болест“

м
форматиране: 3x А|А(Б)
м (вътр. препратки; форматиране: 22x тире, 4x кавички, 26 интервала, запетая (ползвайки Advisor))
м (форматиране: 3x А|А(Б))
 
==История==
Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[тиф]], [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в [[Древност|древносттадревност]]та в съчиненията на [[Хипократ]], [[Гален]], в [[Библията]], в староиндийските [[Веди]], в писмените произведения на [[Китайска медицина|китайската медицина]]. За пръв път през [[1546]] г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на [[Антони ван Льовенхук]] се полагат основите на учението за [[Микроб|микробитемикроб]]ите като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на [[19 век]] се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната [[вирусология]] започва от [[1930-те|30-те години на 20 век]] с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести – [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През [[1986]] г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]].
 
Преподаването на инфекциозните болести в [[България]] започва през [[1947]] г. като отделна [[Академична дисциплина|дисциплина]] със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към [[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицинския факултет в София]], с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През [[1972]] г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища – в [[Пловдив]], [[Варна]], [[Плевен]] и [[Стара Загора]].
* '''Въздушно-капкови инфекции''' – [[варицела]], [[морбили]], [[епидемичен паротит]], [[грип]], [[скарлатина]], дифтерия, [[коклюш]], [[Менингит|менингококова инфекция]], [[туберкулоза]], [[рубеола]], [[вариола при маймуните]], [[легионелоза]].
* '''Чревни инфекции''' – полиомиелит, вирусен [[Хепатит A|хепатит А]], ротавирусен [[гастроентерит]], холера, [[коремен тиф]], [[шигелоза]], [[колиентерит]], [[салмонелоза]], [[бруцелоза]], [[орнитоза]], [[лептоспироза]], [[кампилобактериоза]], [[псевдотуберкулоза]], [[йерсиниоза]], [[ботулизъм]].
* '''Трансмисивни инфекции''' – [[петнист тиф]], [[болест на Брил-Цинсер]], [[възвратен тиф]], [[волинска треска]], [[малария]], [[висцерална лайшманиоза]], вирусни [[Енцефалит|енцефалитиенцефалит]]и, [[Хеморагична треска Синдбис|вирусна хеморагична треска]], [[вирусна треска|вирусни трески]], [[лаймска болест]], чума, [[туларемия]], [[ку-треска]], [[марсилска треска]], [[американска кожна лайшманиоза]].
* '''Инфекции на външните покривки''' – [[трахома]], инфекциозни [[Дерматоза|дерматози]], [[билхарциоза|билхарциози]], [[анкилостомидоза|анкилостомидози]], [[бяс]], [[антракс]], [[сап]], [[шап]], [[содоку]], [[доброкачествена лимфоретикулоза]], [[мелиоидоза]], тетанус, [[газова гангрена]], [[бластомикоза]], [[аспергилоза]], [[кокцидиоидомикоза]].
* '''Полово предавани инфекции''' – [[сифилис]], [[гонококция]], [[венерическа лимфогранулома]], [[трихомоназа]], HHV1 и HHV2 инфекции, [[урогенитална хламидиаза|урогенитални хламидиази]], [[урогенитална микоплазмоза|урогенитални микоплазмози]], [[краста]].
552 341

редакции