Инфекциозна болест: Разлика между версии

Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[тиф]], [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в [[Древност|древносттадревност]]та в съчиненията на [[Хипократ]], [[Гален]], в [[Библията]], в староиндийските [[Веди]], в писмените произведения на [[Китайска медицина|китайската медицина]]. За пръв път през [[1546]] г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на [[Антони ван Льовенхук]] се полагат основите на учението за [[Микроб|микробитемикроб]]ите като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на [[19 век]] се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната [[вирусология]] започва от [[1930-те|30-те години на 20 век]] с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести – [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През [[1986]] г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]].

* '''Трансмисивни инфекции''' – [[петнист тиф]], [[болест на Брил-Цинсер]], [[възвратен тиф]], [[волинска треска]], [[малария]], [[висцерална лайшманиоза]], вирусни [[Енцефалит|енцефалитиенцефалит]]и, [[Хеморагична треска Синдбис|вирусна хеморагична треска]], [[вирусна треска|вирусни трески]], [[лаймска болест]], чума, [[туларемия]], [[ку-треска]], [[марсилска треска]], [[американска кожна лайшманиоза]].