Санстефански мирен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x5)
Ред 35:
 
== Усложняване на обстановката в Европа ==
[[КартинкаFile:Gladstone.jpg|мини|120px|right|Уилям Гладстон]]
[[Картинка:Bismarck pickelhaube.jpg|мини|120px|left|Ото фон Бисмарк]]
[[КартинкаFile:Tsar Alexander II -6.jpg|мини|120px|right|Александър II]]
[[Картинка:Benjamin Disraeli, 1st Earl of Beaconsfield - Project Gutenberg eText 13619.jpg|мини|120px|left|Бенджамин Дизраели]]
Още в началото на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската война]] обстановката в Европа се нажежава. Въпреки съпротивата на опозицията начело с [[Уилям Гладстон]]<ref> {{citation |author=Gladstone, William Ewart |contribution=The Eastern Question, May 7, 1877 |title=Gladstone's Speeches, Descriptive Index and Bibliography by Arthur Tilney Bassett with a Preface by Viscount Bryce, O.M. and Introduction to the Selected Speeches by Herbert Paul |publisher=Methuen & Co |publication-place= London |pages=470 – 504 |url=http://archive.org/stream/gladstonesspeech00gladuoft#page/470/mode/2up |publication-date=1916}}</ref> през май 1877 г. правителството на [[Великобритания]] взима решение да се включи във войната на страната на [[Османската империя]] в случай, че Русия обсади Цариград, проникне на територията на [[Египет]] и окупира [[Дарданели]]те или [[Персийски залив|Персийския залив]]<ref>Seton-Watson, R. W. ''„Disraeli, Gladstone and the Eastern Question“'', London, 1935 г., стр. 199</ref>, и уведомява Петербург за решението си.
Ред 67:
Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята.
 
[[КартинкаFile:HouseOfSanStefanoTreaty.jpg|250px|thumb|right|Къщата, в която е подписан договорът, в [[Сан Стефано]] (днес Йешилкьой)]]
 
На [[25 февруари]] в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на [[28 февруари]]. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство. Договорът е подписан на [[3 март]] 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно – на [[17 март]].
Ред 100:
== Предпоставки за преразглеждане на договора ==
=== Реакция на Великите сили ===
[[КартинкаFile:Bulgaria after Congress of Berlin in 1878.png|thumb|right|300px|България след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]]]
 
С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор Османската империя приема исканията на Русия, съдържащи се в него. Въпреки това обаче [[Високата порта]] е била наясно, че договорът е предварителен и условията му ще бъдат преразгледани с участието на останалите Велики сили.
Ред 114:
В края на март 1878 г. от Русия в Австро-Унгария е изпратен граф Игнатиев, който трябва да постигне разбирателство по спорните въпроси. Той среща упреци от страна на австро-унгарския [[министър на външните работи]] [[Гюла Андраши]] и [[Император на Австрия|императорът]] [[Франц Йосиф I|Франц Йосиф]], че Русия не спазва предварителните договорености и съставя Санстефанския договор в нарушение на уговореното в [[Райхщадско споразумение|Райхщадското споразумение]] и [[Будапещенска конвенция|Будапещенската конвенция]].
 
[[КартинкаFile:Graf N.Ignatiev.jpg|мини|130px|дясно|Граф Игнатиев]]
 
По това време пристига телеграма от Берлин, в която Германия предлага посредничество между британската и руската страна, с цел избягване на голяма всеобща война. Условията са и двете сили да изтеглят войските си на равно разстояние от [[Цариград]], което бива прието.<ref>Милютин Д.А., Дневник Д.А. Милютина, Москва, 1949 г., стр. 36, 46</ref>