История на Испания: Разлика между версии

=== Начало на управлението на Бурбоните ===

Последният представител на Хабсбургите в Испания [[Карлос II]] няма пряк наследник и през 1700 г. престола заема неговият племенник [[Филип V Испански|Филип V Бурбон]], френски принц. Обявяването му за испански крал се посреща остро от останалите европейски държави поради опасенията им от обединение на Испания и Франция и избухва [[войната за испанското наследство]] (1701 – 1714). На двете страни се противопоставя алиансът на Англия, Нидерландия и Австрия, който след много битки (в частност в Испания) надделява<ref>John B. Wolf, ''The Emergence of the Great Powers: 1685 – 1715'' (1962)</ref> и войната завършва с подписването на договора от [[Утрехт]]. С него Филип е признат за законен испански крал, а в замяна на това от [[Испания]] отпадат териториите на [[Менорка]], [[Гибралтар]], [[Испанска Нидерландия]], [[Неаполитанско кралство|Неапол]], [[Милано]], [[Сардинско кралство|Сардиния]] и [[Сицилианско кралство|Сицилия]].

През 1715 г. Филип V подписва серия от декрети ({{lang-es|Decretos de Nueva Planta}}), с които лишава от привилегии няколко самостоятелни дотогава кралства (най-вече Арагон и Каталония) и ги поставя под управлението на Кастилия.<ref>Henry Kamen, ''Philip V of Spain'' (2001)</ref> Така в стремежа си за постигане на политическо и културно обединение Испания следва примера на [[абсолютизъм|абсолютистка]] Франция за централизация. Филип извършва реформи и заздравява централната власт за сметка на местната. Неговите реформи са продължени и достигат кулминацията си по времето на [[Карлос III]], царувал от 1759 до 1788 г., който отменя много остарели закони, спиращи развитието на търговията и икономиката; по негово време е разширена пътната мрежа, построени са множество напоителни и отводнителни [[канал]]и. Той е представител на [[просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]], поощрява университетите и научните изследвания и иска да отслаби влиянието на църквата. Не успява обаче да контролира финансите на държавата, прави големи заеми и неговите реформи траят само до смъртта му.<ref>Nicholas Henderson, „Charles III of Spain: An Enlightened Despot,“ ''History Today'', Nov 1968, Vol. 18 Issue 10, p673-682 and Issue 11, pp 760 – 768</ref>