Етнонимът „албанци“ произлиза от древногръцкото ''Ἀλβανοί'', наименование на едно от [[Илири|илирийскитеилири]]йските племена, споменато и от [[Птолемей]].<ref name="мете">{{cite book | last = Мете | first = Серж | year = 2007 | title = История на албанците | publisher = Издателство „Рива“ | location = София | pages = 106 | isbn = 978-954-320-132-7}}</ref> Вариант на това име е ''Αρβανοί'' - от него идва използваната в миналото на български форма '''арбанаси''', както и наименованията на албанските общности в Италия - [[арбареши]] - и в южна Гърция - [[арванити]]. Той е основа и на турското наименование ''Arnavut'', от което произлиза и използваната в българския форма '''арнаути'''.
Самите албанци се наричат ''shqiptarët'' („шкиптари“). Според различни автори това име идва от ''shqipe'' („орел“) или по-вероятно от ''me shqiptue'' („говоря“).<ref name="мете"/> Сръбската форма на това име - ''Шћиптари'' - днес се използва с пейоративен отенък.
