Каварна: Разлика между версии

 

=== Българско и византийско средновековие ===

 

През [[Средновековие]]то селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските [[деспот]]и [[Балик]] и [[Добротица]]. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен.

 

=== След Освобождението до Балканските войни ===

 

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 22.(стар стил 10) 07.1877 г)<ref>Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр.18-19 и 125</ref>. Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в [[Балчик]]. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите и&#768; от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във [[Варна]] и посланици в [[Цариград]], в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „''В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици''“. Дипломатите реагират веднага пред [[Висока порта|Високата порта]] и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от османска власт на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.

 

=== Религии ===

Преобладаващата част от населението са [[гагаузи]], на общината изповядва [[Православие|източноправославието]]. В някои от прилежащите села, и по-слабо застъпено в самия град, има представители на [[ислям|мюсюлманското вероизповедание]], както и съвсем малък процент [[Протестантство|протестанти]].

 

=== Забележителностти ===

==== Експозиция „Добруджа и морето“ ====

Експозицията представлява малък морски музей. Намира се в реставрираната стара турска баня – Хамама. Строена е в началото на XV век и представлява масивна куполна баня от камък. Разположена е в началото на долината, водеща към пристанището на 0,5 километра от центъра на града. Тук могат да се видят множество каменни котви, амфори, керамични съдове, извадени, при подводни археологически експедиции. В зала „Съкровищница“ са изложени: уникален полиметален свитък – домонетно средство за размяна, монети от различни епохи, тракийско златно съкровище. Цветни карти от античността и средновековието допълват представата за древното корабоплаване по северното Черноморие.

 

 

==== Стари чешми ====

Това са били 12 изворни чешми разположени в протежение на 2км в долината към пристанището. Част от тях са разрушени, а останалите са реставрирани наскоро. Голямото количество изворна вода образува малка рекичка.