Алеко Василев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
|||
Ред 14:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През [[1915]] година по време на [[Участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през [[1917]]-[[1918]] година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[
Василев потушава [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в [[Разлог (област)|Разлога]], но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са [[Методи Алексиев]], Георги Захов, [[Тодор Ангелов]], [[Владимир Поптомов]], [[Костадин Патоков]], Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_b/kp_b_6.html Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143]</ref>. Сред спасените е [[Георги Топалов]]<ref>Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.</ref>.
| |||