Калиграфия: Разлика между версии

== Историческо развитие ==

=== Източноазиатска калиграфия ===

 

Калиграфията се развива най-напред в страните с [[логографическа писменост]]. Към 3 век вече има китайски трактати по калиграфия и тя е призната за изкуство. Двете използвани днес системи от този тип в [[Източна Азия]] са [[китайска писменост|китайската писменост]] и възникналите под нейно влияние японски [[канджи]]. Тук за целите на калиграфията се използва обикновено китайски туш и специална четчица. Калиграфията ({{lang-zh|書法}}, ''шуфа'', {{lang-ja|書道}}, ''[[шодо:]]'', {{lang-ko|書藝}}, ''[[сое]]'', в превод „пътят на писмото“) в Източна Азия се смята за важно изкуство, изтънчена форма на живописта, и е оказала влияние върху развитието на живописните стилове с подобна техника, като например [[гохуа]]<ref>рисуване с туш и четки върху [[коприна]] или [[оризова хартия]].</ref>.

=== Западноевропейска калиграфия ===

[[Image:LindisfarneFol27rIncipitMatt.jpg|thumb|Фолио 27r от [[Линдисфарнски евангелия|Линдисфарнските евангелия]] (около 700 г.) съдържа заставка от [[Евангелие от Матей]]]]

 

Първата латинска (или още римска) азбука се появява около 600 г.&nbsp;пр.&nbsp;Хр. в Рим и през II и III век се развиват римската имперска писменост, съдържаща само главни букви с еднаква височина (стил ''[[унциал]]''), и римското ръкописно писмо ({{lang-en|Roman cursive}}) за ежедневна употреба. В своя [[апогей]] Римската империя се разпростира в почти целия познат тогава свят, достигайки на север до [[Великобритания (остров)|остров Великобритания]]. След нейния упадък литературното ѝ влияние се запазва чрез религията. Когато преписвачите и културният живот се преместват към манастирите, унциалът бива избран като по-удобен за преписване на [[Библия]]та и други религиозни текстове. Всеки регион развива свой собствен стандарт, носещ името на съответния манастир, като в повечето случаи стилът става почти ръкописен (полуунциал) и слабо четлив. Именно манастирите успяват да запазят калиграфската традиция по време на [[4 век|IV]] и [[5 век|V век]], когато [[Римска империя|Римската империя]] се разпада. <ref>{{икона|fr}} {{cite book|author=Sabard, V.|author2=Geneslay, V.|author3=Rébéna, L.|title=Calligraphie latine: Initiation|location=Fleurus, Paris|edition=7th|year=2004|pages=8 – 11|isbn=978-2215021308|trans_title=Latin calligraphy: Introduction}}</ref>

През XI в. каролингският [[шрифт]] еволюира в ''готически'' ({{lang-en|blackletter}}), който е по-компактен и позволява на страницата да се събере повече текст<ref name=lovett2000>{{икона|en}} {{cite book|author=Lovett, Patricia|title=Calligraphy and Illumination: A History and Practical Guide|publisher=Harry N. Abrams|year=2000|isbn= 978-0810941199|page=72}}</ref>. Готическите калиграфски стилове стават преобладаващи в Европа и през 1454 г., когато [[Йохан Гутенберг]] създава първата [[печатарска преса]] в [[Майнц]], Германия, той избира готическата калиграфия като образец за своя първи печатен шрифт. По-точно за модел на първите букви за механичен набор служи ръкописното писмо, известно като textur или textualis, използвано от писарите из немскоезичните територии, оформило се под силното влияние на готическия ръкописен шрифт. В [[Германия]] центрове на калиграфията през Средновековието са [[Аугсбург]] и [[Нюрнберг]]. Известни калиграфи са аугсбургецът [[Улрих Талер]] и нюрнбергските семейства Глокендон и Нойдьорфер.

[[File:Didactic Gospel.jpg|thumb|220px|[[Учителното евангелие]] в Кодекс от Дечанския манастир, 1286 г., написан в стил ''устав'']]

 

В отговор на навлизането на печатните книги, които стават по-достъпни, но не са особено красиви, по време на [[Ренесанс]]а и на [[барок]]а се появява стремеж към по-красиво ръчно изписване, както и към създаване на нови печатни шрифтове. Този процес процъфтява най-вече в [[Италия]], [[Франция]] и [[Англия]], където специализираните книги за краснопис се множат. През XV век каролингските текстове са преоткрити отново и стават основа за създаването на шрифта „хуманистичен минускул“ или ''littera antiqua''. През XVII век във Франция поради големия поток от документи, изписани с най-различни почерци, на държавно ниво се взема решение писането да става само с три стила: Coulee, Rhonde и бързописен стил, наречен Bastarda. През XVIII век из Европа и по света се разпространяват английските шрифтове<ref name="Whalley">{{икона|en}} {{cite book|author=Joyce Irene Whalley|title=The Art of Calligraphy, Western Europe & America|date=c. 1980}}</ref>.

 

== Съвременно развитие ==

След като книгопечатането става широко разпространено, изготвянето на [[Илюстрован ръкопис|илюстровани ръкописи]] започва да запада, но това не означава край на калиграфията.{{hrf|Zapf|2007|}} В края на XIX век се наблюдава възраждане на интереса към нея, под въздействие на естетиката и философията на [[Уилям Морис]]. В началото на XX век калиграфията в Англия преживява нов разцвет с работата на [[Едуард Джонстън]], който се сочи за баща на съвременната калиграфия.<ref name="ejf">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.ejf.org.uk/|title=The Legacy of Edward Johnston|publisher=The Edward Johnston Foundation}}</ref><ref name = VA>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vam.ac.uk/content/articles/n/nal-modern-calligraphy/ | заглавие = National Art Library modern calligraphy collection | достъп_дата = 20 юни 2014| издател = [[Музей Виктория и Алберт]] | език = en}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web|title=Font Designer – Edward Johnston|publisher=Linotype GmbH|url=http://www.linotype.com/733/edwardjohnston.html|accessdate=5 November 2007}}</ref>