Разлика между версии на „Александър фон Хумболт“

м
форматиране: 2x А|А(Б)
м
м (форматиране: 2x А|А(Б))
Роден в [[Берлин]] през 1769 г. в семейство на придворен на [[Саксония|саксонски]] [[курфюрст]]. В Алма Матер Виадрина във [[Франкфурт на Одер]] изучава различни науки – [[медицина]], [[математика]], [[технология]], [[физика]], [[търговия]] и др. През 1789 г. продължава образованието си в [[Гьотингенски университет|университета в Гьотинген]], след това търговия в университета в [[Хамбург]], а накрая – [[геология]] във [[Фрайберг]]ската минна академия. Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видния немски естествоизпитател Георг Форстер, участник във второто околосветско плаване на [[Джеймс Кук]]. Двамата заедно през 1790 г. извършват полеви изследвания в [[Белгия]], [[Холандия]], [[Англия]] и [[Франция]].
 
От 1792 до 1797 г. е на служба в [[Прусия]] като инспектор на [[Рудници|рудницитерудници]]те. По време на заеманата длъжност много обикаля из страната като се занимава с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания, изследва находища на [[полезни изкопаеми]], ръководи чугуно-леярното производство. Поддържа приятелски взаимоотношения с [[Гьоте]] и [[Шилер]]. През 1797 г. подава оставка, като по този начин се отказва от бъдещата си бляскава кариера и отново се отправя на пътешествия, като следващите две години посещава [[Швейцария]], [[Италия]], [[Албания]] и други европейски страни.
 
== Експедиция в Латинска Америка 1799 – 1804 ==
През юли 1802 г. Хумболт и Бонплан се отправят от Кито към перуанското пристанище [[Трухильо]], а от там в [[Каляо]] и през октомври пристигат в [[Лима]]. От декември 1802 г. до март 1803 г. двамата преминават по море през [[Гуаякил]] до южномексиканското пристанище [[Акапулко]] и след три седмици са в [[Мексико Сити]]. В [[Мексико]] пребивават около година, като извършват сравнително кратки, но много плодотворни пътешествия по страната и Хумболт продължава да изучава вулканите. След като събират богати географски и исторически материали, пътешествениците през [[Веракрус]] отново се насочват към Хавана (март 1804), а от там по море към [[Филаделфия]] ([[САЩ]]). През август 1804 г. двамата се завръщат в [[Европа]] след петгодишно отсъствие и с богати колекции.
 
Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през ХІХ век. Той става един от създателите на физическата география като наука и описвайки тези страни, които посещава, дава начина по който трябва да се работи в [[Странознание|странознаниетостранознание]]то. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, [[Климатология|климатолог]], [[Океанография|океанограф]] и [[Картография|картограф]].
 
След завръщането си заживява в [[Париж]] и през следващите двадесет години пише книга за пътуването си в 30 тома ''„Voyage aux regions equinoxiales du Nouveau Continent fait en 1799, 1800, 1801, 1802, 1803 et 1804“ (1807 – 34)''.
552 341

редакции