Алкивиад: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 15:
Аристократ по рождение и вкусове, с привлекателна външност и силен интелект, но егоист, суетен и безскрупулен, той учудва съотечествениците си с дръзкия си либерализъм и скоро спечелва голямо политическо влияние. [[Стратег]] през [[417 пр.н.е.]] заедно с [[Никий]], той предложил през [[415 пр.н.е.]] да се предприеме военната [[сицилийска експедиция]], след като е избран за един от предводителите на армията, а политическите му противници го обвиняват, че пародира [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]] и че е изпочупил статуите на бог [[Хермес]], но той отказва да се върне в [[Атина]], за да се оправдае. Осъден задочно на смърт, избягва при [[спартанци]]те и ги съветва да поддържат [[Сиракуза]] и да завземат [[Декелея]] в [[Атика]], като сам той разбунтува [[Йония]] срещу Атина.
 
Изложен на завистта на спартанските военачалници, той се оттегля при [[сатрап|сатрапа]]а [[Тисаферн]] (412 пр.н.е.), после се свързва с политическите фракции в Атина; налага чрез ескадрите в [[Самос]] и [[Хелеспонт|Хелеспонта]]а, останали верни на демокрацията от 411 пр.н.е., да го признаят за свой водач и издейства завръщането си след падането на режима на Четиристотинте. Победител при [[Абидос]] (411 пр.н.е.) и при [[Кизик]] (410 пр.н.е.), господар на [[Византион]] (409 пр.н.е.), той се връща триумфално в Атина през 407 пр.н.е. Но претърпява неуспех в други военни експедиции и се налага да избяга в [[Тракия]] (406 пр.н.е.), където е убит по внушение на [[Тридесетте тирани]] (404 пр.н.е.). [[Плутарх]] му е посветил един от своите "[[Успоредни животописи]]".
 
''Според Франсоа Шаму - "Гръцката цивилизация"''