Анастас Каневчев: Разлика между версии

 

==Биография==

Анастас Каневчев е роден в град [[Охрид]], тогава в Османската империя, днес в [[Република Македония]]. Присъединява се към ВМОРО и е член на Охридския околийски революционен комитет преди 1900 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref>, като е приближен на [[Христо Узунов]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=Ip9pAAAAMAAJ&q=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&dq=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ei=lXxdUrD4HsPjswa95oGICg&ved=0CC8Q6AEwAA Македонски преглед, Том 17, бр.4, МНИ, 1994, стр.138.]</ref>. През 1902 година заедно с леля си Софка Тримчева посреща войводата Никола Петров Русински в Охридско<ref>[http://books.google.bg/books?id=Sl5GAAAAMAAJ&q=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&dq=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ei=lXxdUrD4HsPjswa95oGICg&ved=0CDgQ6AEwAg Константинов, Георги. Илинден Преображение 1903, Български писател, 1968, стр.292.]</ref>. Минава в нелегалност и става секретар в четата на [[Тасе Христов]] в [[Малесия]]та<ref>[http://books.google.bg/books?id=_pfiAAAAMAAJ&q=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&dq=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ei=lXxdUrD4HsPjswa95oGICg&ved=0CDsQ6AEwAw Панайотов, Любомир. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година: военна подготовка и провеждане, Институт за военна история, Военно издателство, София, 1992, стр.231]</ref>. Участва в Илинденското въстание от лятото на 1903 година<ref>[http://books.google.bg/books?id=9ylCAQAAIAAJ&q=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&dq=%22%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ei=lXxdUrD4HsPjswa95oGICg&ved=0CDMQ6AEwAQ С кръвта си нощите тревожим: Писатели, паднали в бой с фашизма, Том 2, Български писател, 1969, стр.19.]</ref>. Учителства във [[Вевчани]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=-3BIAQAAIAAJ&q=%22%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&dq=%22%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ei=l3xdUtnzIMTKtQaMyYCQBQ&ved=0CDUQ6AEwAQ Русински, Никола Петров. Од моите спомени за Охридско-струшкиот револуционерен реон (1901-1902), НИО „Студентски збор“, 1988, стр.89]</ref>, а след това учителства в леринското село [[Баница (дем Лерин)|Баница]]. През 1913 година, подгонен от новите сръбски власти, е принуден да напусне родния си град и се прехвърля в [[Албания]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=wpwMAAAAIAAJ&q=%22%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&dq=%22%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ei=l3xdUtnzIMTKtQaMyYCQBQ&ved=0CD0Q6AEwAg Стоичовски, Благој. Никола Киров Мајски, Мисирков, 1990, стр. 69.]</ref>.