Анастас Лозанчев: Разлика между версии

Роден е в град [[Битоля]] на [[8 април]] [[1870]] година в семейството на Диме и Анча Лозанчеви. Брат е на [[Кирил Лозанчев]]. Завършва V клас в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] през 1885 година, след което изучава фотография в [[София]]. През 1891-1893 г. е учител в битолските села [[Смилево]] и [[Могила (Община Могила)|Могила]], а след това е фотограф в Битоля. Един от първите членове на ВМОРО в Битолско.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/2_1.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.]</ref> Като член на окръжния комитет на ВМРО в Битоля активно спомага за изграждането на революционната мрежа в централните и западни части на Македония. Там работи заедно с [[Пере Тошев]], а по-късно е в местния комитет с [[Георги Попхристов]] и [[Георги Пешков]]. Когато последните двама са арестувани по време на [[Йосифова афера|Йосифовата афера]], Анастас Лозанчев остава сам да ръководи комитета<ref>Спомени на Георги Христов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_12.html]</ref>. През това време се жени за съпругата си [[Параскева Лозанчева]].

 

Делегат е на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес на ВМОРО]] през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. На [[Смилевски конгрес на ВМРО|Смилевския конгрес]] на Битолския окръг на ВМОРО заедно с [[Борис Сарафов]] и [[Даме Груев]] е избран за член на Главния щаб на предстоящето Илинденско въстание. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание, до септември 1904 г., обикаля с чети Охридско и Дебърско.

От 1904 г. до 1908 г. живее в България. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] през 1908 г. се връща в Македония, където живее до окончателното установяване на сръбската власт през 1913 година, след което се установява в София и се занимава предимно с индустриална дейност да края на живота си.<ref>Алманах „Македония“, София 1931 г., стр. 777</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 94.</ref><ref>[http://www.kroraina.com/knigi/tn/index.html Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989.]</ref><ref>[http://www.vmro.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=33 сп. “Илюстрация Илинден”, 1937, кн.3, стр.8-9.]</ref> През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 607.</ref>

{{Цитат|Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи... Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.1-3</ref>}}

 

В края на 1944 година или началото на 1945 година издава мемоар „Автономна Македония“, когато Вардарска Македония е вече върната на [[Югославия]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/50398723/%D0%97%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D1%98%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0 Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.118]</ref> Умира на 9 ноември 1945 година в София.