Анастас Янков: Разлика между версии

Участва като доброволец в сръбската армия в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]], в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след [[Битка при Гредетин|битката при Гредетин]]<ref name="DM">Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 - 3.8.10 г., стр.10</ref>. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в V- а дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при [[Шипка (битка, август 1877)|Шипка]] и [[Шейново (битка)|Шейново]], където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/macedonia/opalchenci.html Опълченци от Македония]</ref>

 

След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. През 1896 година служи последователно като командир на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19^-и пехотен шуменски полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-и пехотен средногорски полк]], а накрая и като ротен командир в [[Добрич]]. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“: {{Цитат|Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.<ref name="DM"></ref>}}

През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, където негов заместник-войвода е подофицер [[Петър Гайков]], който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация [[ВМОРО]], която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] в Костурско Янков е подпомогнат от [[Петър Погончев]], [[Лазар Бицанов]], [[Коте Христов]] и [[Христо Силянов]]<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.249.</ref>. Есента на 1902 година Анастас Янков участва като войвода и в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. Още на 6 юни в писмо пише: {{Цитат|Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров.<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев - Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 104.</ref>}}

 

 

==Източници==

* Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.